Цветана Табакова - царицата на оперната сцена

Днешните любители на операта, а и музикантите не знаят почти нищо за Цветана Табакова (1905-1936), а тя е сред най- забележителните таланти на българската оперна школа. Не по-малко талантлива от Райна Кабаиванска или Анна Томова-Синтова. При това 

творила единствено за България

Само за 12 сезона тя се превъплъщава в 30 различни по стил и характер роли, като във всяка от тях е съвършена, недостижима. За съжаление полетът й бива прекършен внезапно. Умира едва навършила 31 години. Не ни е оставила качествени в техническо отношение записи, за да се насладим на великолепния й глас, на голямата й музикалност и певческа култура, за което говорят всички нейни съвременници, което е впечатлило дори великия Шаляпин.
Ражда се на 27 януари 1905 г. в Брезник, под духовния знак на Водолея. Произхожда от стар и културен възрожденски род, в който музиката е на особена почит. Учи във Врачанската девическа гимназия, която напуска, за да постъпи в Музикалната академия в София, в певческия глас на  Иван Вульпе, един от основателите на Софийската опера. Още като студентка в първи курс е поканена за дебют в операта - поверяват й ролята на Фредерик от "Миньон" на Амброаз Тома, тази забравена днес прекрасна френска лирична опера, която тогава се играе с голям успех в София. Дирекцията открива едно съкровище в нейно лице - зареждат се роля след роля: Мерцедес от "Кармен", Мюзета от "Бохеми", Татяна от "Евгений Онегин", Неда от "Палячи", Флора от "Травиата", Леонора от "Трубадур", Рашел в "Еврейката", Тоска, Аида... Скоро 

става безспорната примадона

При това е само на 27 години! Става любимка на публиката и критиката. Името й веднага се нарежда до имената на отдавна утвърдените първенци на националната ни сцена: Петър Райчев, Христина Морфова, Ана Тодорова, Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Събчо Събев...
На един концерт я чува Фьодор Шаляпин и очарован от гласа, хубостта и сценичната й дарба, я кани да му партнира в гастролите му с "Княз Игор" в Ковънт Гардън, Лондон, в главната сопранова роля на Ярослава. По това време тя е обявена от софийските меломани за "царицата на операта сцена". И наистина, у нея всичко е царствено: гласът, фигурата, походката, маниерите, излъчването. Просто е надарена от Бога! Гласът й, драматичен сопран, с голям диапазон, близо три октави, се отличава с особена топлота, при това съчетан с ефектен блясък в горния регистър, способен да постига ярки динамични контрасти с постепенно, плавно изграждане на кулминациите. А репертоарът й - богат и разнороден говори за една голяма култура, трудоспособност и интелектуална вглъбеност. Цветана Табакова

пее с лекота и Верди, и Моцарт

и Вагнер, и Владигеров. Последният я счита за своята "идеална Царица Мария" от "Цар Калоян". Великолепни са постиженията й като Мадалена от "Андре Шение", Сестра Анджелика на Пучини, Елза в "Лоенгрин", Адриана Лекуврьор на Чилеа, Агата във "Вълшебният стрелец", Донна Анна в "Дон Жуан", Сантуца, Реция от "Оберон", Лиза от "Дама Пика"... Наистина впечатляващ репертоар. В наше време малко певици след нея успяват да направят тези трудни роли.
През 1927 година прави кратка специализация в Париж при прочутия педагог Дюпре. Изнася няколко концерта с огромен успех. Може да остане на Запад, да бъде звезда от световна величина, защото талантът й е наистина огромен, но се връща в родината си, както по онова време правят повечето от нашите най-добри певци - остават, за да градят българската опера, българската музикална култура. Не както мнозина от следващите поколения... Завърнала се в София, тя пее бляскаво в "Аида". Недоброжелатели и завистници, чисто по български!, решават да я уязвят. Обвиняват я, че била допуснала нечисти тонове във високия регистър. Това предизвиква дори скандал и дискусия в печата! През 30-те години Софийската опера е вече утвърден институт, който, заедно с Народния театър, е в центъра на вниманието на обществото и медиите, за разлика от много от днешните, които се занимават единствено с ниските жанрове и попкултурата и опростачват системно и методично публиката.
Цветана Табакова умира внезапно на 6 ноември 1936 година, ненавършила 31 години. Нейни записи от 1936 година (на оперни роли и песни на Добри Христов) се съхраняват в Златния фонд на БНР.