Затъването на Украйна
/ брой: 6
Не е трудно да се предугади какво ще помислите за една държава, която отписва от гимназиите такива задължителни предмети като физиката, химията, биологията или географията. Най-вероятно ще си помислите за талибанския Афганистан. Логично, но антисравненията не свършват дотук. Защото става дума за европейска Украйна, която уж дава мило и драго да влезе в по-напредничавия и по-прогресивен Западен свят.
Опозиционният украински депутат Александър Дубински сравнява започващата образователна реформа в Украйна с нацистката идеология. „Изключването на ключовите предмети напомня на нацистките планове за "опростено" образование на славяните. Разликата е само във времевата рамка: три години в хитлеристката система и 12 в съвременната украинска“.
Ако превъртим лентата на историята още по-назад, ще стигнем до още зловещи антисравнения, без да омаловажавам сатанизма на нацизма. Всъщност Украйна пропада в пропастта на времето отпреди 5-6 и повече века - най-малкото отпреди Великите географски открития, с които започва Новото време, но то вече няма да е задължително за изучаване в гимназиите. Пропада във времето на мракобесието и невежеството, когато Църквата е промивала мозъците, че истината е нейната догма, а не познанието или физическите закони, когато е преследвала, съдила и изгаряла на клада онези, които са смятали, че Земята не е плоска, че се върти около своята ос и около слънцето или че Вселената е безкрайна. Църквата навремето е преследвала Нострадамус и го е изгонила от университета, защото е работил като „аптекар“, искал е да надникне в тайната на природата, разрязвал е мъртва жаба, за да разбере нейната анатомия и биология, за да даде на света ново познание. И „розово хапче“ срещу чумата, впрочем. По време на холерите и чумите Църквата е повелявала хората да се молят в храмовете за изцеление, но събрани на едно място, те всъщност те само се заразявали и така се обричали на смърт.
Ето в такова безпросветие затъва Украйна. Но понеже Западът я превръща в дългосрочно острие срещу Русия, нищо чудно образователната реформа, особено с ударението върху патриотарските предмети и английския език, да е налагана и писана не в Киев, а във Вашингтон или Брюксел. Въпросът обаче е дали държава, пренебрегваща познанието, заслужава да влиза в ЕС.