Сам човек и в рая не може!

Сутрин, докато "пазя" млякото да не изкипи, хвърлям поглед към двора, който нашият П-образен панелен блок е обградил. Как му се радвахме, когато го оформиха с детската площадка с люлки и пързалки! Отделиха места за паркиране на колите ни, за зелени площи. Докараха повече от 30 нови пейки, на който седяха бабите, майките, а наоколо играеха нашите деца. Съседите, повечето от които са имали къщи тук, в квартала, засадиха цветя, под прозорците пуснаха асми, които скоро се покатериха по балконите. В единия край на двора имаше една по-висока част, която в снежните зими се превръщаше във весела пързалка за детските шейни. Под старите дървета по-големите деца вкопаха краката на маса за пинк-понк, а пенсионерите си подредиха кът за игра на карти и за сладки приказки. Дворът ни стана любимо място за отдих, което поддържахме чисто - пролет и есен правехме основни оборки, излизахме и в съботниците.
Но овехтя нашият двор! Вече изглежда занемарен. Детският кът се изпочупи. А пейките останаха само две - със зациментирани крака. Другите изчезнаха - вероятно са по селски дворове или на нечии вили! Когато дворът много се замърси, защото се отрекоха съботниците, все се намира някой по-инициативен съсед, който започва уборка и предизвиква и други, които се включват в  почина "красив двор". Дворът ни е чист, но е тъжен - прилича на опосканата ни и ограбена държава!
От известно време погледът ми се спира на два съседни балкона, които ги дели общ парапет. Често наблюдавам там един мил и забавен театър: две стари жени излизат, приказват си една до друга. Ако е хубаво времето, те сядат на малки столчета и даже си пият кафето сред цветните саксии, подават си една на друга чинийки с домашни вкусотии. Гледам ги и им се радвам. Дали и по-рано са били съседки в старите си къщи от квартала, дали при заселването си в блока са се запознали - не знам. По-важното е, че сега те имат мило съседство, което ми напомня някогашното в моето детство! Тогава отивахме у съседите си през "комшулука", малката вратичка, която свързваше съседните дворове и беше винаги отворена - за бърз и лесен достъп до КОМШИЙТЕ! Защото, нали знаете - съседът е по-важен от роднината! Той е най-близък до нас по разстояние. На неговата помощ се е разчитало в беда, в радост, защото плачът и смехът прелитат и през плет, и през зид!...
Мъдрите хора са казвали: "Като купуваш къща, гледай и кой ти е съседът!" Нашите деди и родители са знаели, че доброто съседство е голям късмет - и в човешки, и в държавнически план. В днешно време се раждат анекдоти за съседството като този, в който гостите се притесняват да не пречат на съседите, а домакините ги успокоявали: "Пейте си спокойно! Съседите пък ни отровиха котката!"
У нас някога имаше такова правило: "За да искаш, трябва и да даваш!"    Мисля си, че СЪСЕДСТВОТО, като всичко при хората и в природата, ТРЯБВА ДА СЕ ОТГЛЕЖДА. Колко по-леко и по-приятно би било да се прибираме вкъщи, където ни чакат близките, но и да срещаме усмивките на съседите си! Да споделяме семейните си празници с тях, да си помагаме взаимно, за да сме по-спокойни, за да ни е по-лек животът!
Защото, казано е, "сам човек и в рая не може"!