На хляба - мекото, на работата - лекото

Народът ни има такава приказка: "Човек е здрав, истински e, когато има апетит за ядене, ищах (желание) за работа и мерак за любов." Лошо става, ако се наруши това триединство. А още мъдрият Сократ е рекъл: "Ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем." Човек ли е човекът без хъс за работа и закъде е без любов? Който не познава сладостта от труда, е загубил много, защото не знае какво щастие е да погледнеш това, което си изработил, сътворил и да му се зарадваш, да изпиташ задоволство от собствения си труд, от себе си.
В моя дом всеки можеше да прави нещо с ръцете си, с ума си и произвеждаше реален продукт. Баща ми със златните ръце на занаятчия дърводелец работеше така мераклийски, че инструментите пееха, а той самият свиреше с уста. И сега е пред очите ми - вдига частите на това, което майстори, оглежда ги и се усмихва доволно. Това, което изработваше, беше необходимо, полезно, здраво и красиво. И мама имаше пъргави и сръчни ръце. Нямаше ръкоделие, което да не й се удаде. Правеше неща, достойни за изложби на майсторите. Изкусните й плетки, тъкачните й творби радваха първо нейните очи, а после - всички, които ги ползваха. Непознати са ме спирали, за да ме питат коя е майсторката на блузите, полите, роклите, с които ме обличаше! Този плам за работа родителите ми предадоха на нас с брат ми, без да ни го натрапват - само с примера си. Моите родители не можеха да стоят с "празни" ръце. За тях почивката беше смяната на труда. Заспиваха от умора, но спяха като децата - дълбоко, сладко и често с усмивка на лице. А и се събуждаха бързо - чакаше ги трудов ден.
Сега нашите деца не учат приказката за мързеливата Богданка. Не е актуална. И поговорката "Който не работи, няма да яде" не е съвременна, защото май стана обратното... От невръстна възраст децата искат да станат манекени, певци, но не народни или оперни, а такива, които да "владеят" стадионите!
Днес, когато превключвам каналите на телевизора, попадам на различни конкурси за модели, певци, шоумени. И ги гледам потресена. Първо, това е лесно и безсмислено запълване на скъпо телевизионно време. Второ, явяват се почти деца, но изглеждат като възрастни. Потрудили са се за външния си вид. Но много често личи, че не са се готвили с ума си, нямат и собствен критерий за качествата си, за уменията си. Казано простичко - не са работили сериозно върху себе си! Мечтите им са единствено за слава, за бърза и лесна печалба, за голяма печалба.
Няма лошо в желанието да станеш богат, да се прославиш, но това се постига и с талант, и с много, много труд. Повечето от тези, които се редят на опашки за прослушвания и кастинги, търсят на хляба - мекото, а на работата - лекото. Професионалната реализация, сладката радост от труда отстъпиха място на друга ценностна система и е много съмнително дали тази система е въобще ценностна. Сега на мода е подражанието, имитацията... Често чувам младите да казват: "Защо ми говориш за труд, като сега много от хората получават лесни пари без труд!"
Докога ще е така? Докога нашите деца ще растат без трудови навици, лишени от най-сладката радост? Проблемът не опира единствено до възпитание. Той е основен, сериозен и важен за обществото ни, за икономиката ни, за държавата ни. И не е проблем единствено на настоящето, а и на бъдещето ни като личности, като народ.
Срамно е, че българи се прочуха в света като хора с ненадминати умения в... измамите и хакерството, като "специалисти" за бързо и лесно забогатяване. Прославиха се като изобретатели в областта на обирите и фалшификациите. Излезе ни име, че сме хитреци с големи умствени способности, които прилагаме в дела срамни и позорни.
Не са такива традициите ни. Историята разказва, че сме имали и единични случаи на големи мошеници, но доскоро българите бяха олицетворение на честен и благороден труд. Славеха се нашите сънародници в Европа и по света като добри градинари, опитни стопани, изкусни майстори в занаятите, ненадминати певци, танцьори... Да се променим толкова лесно и бързо, и то в отрицателна посока?! Не е на добро, срамно и позорно е. Ще ни погуби като нация.