Кристиан Мандял и младите букурещки симфоници триумфираха на "Мартенските дни"
/ брой: 61
Казват, че в изкуството, за разлика от спорта, не бива да се правят класации. И все пак диригент "номер едно" в съседна Румъния, без съмнение, е Кристиан Мандял (р. 1946). Отдавна е световна знаменитост, признат от критиката, обичан от публиката, обожаван от музикантите. Достоен продължител на своите прочути предшественици, от плеядата на големите румънски диригенти Джордже Енеску, Джордже Джорджеску, Серджо Челибидаке, Константин Силвестри, Жан Бобеску, Йонел Перля, Михай Бредичану...
Любим ученик на Караян и Челибидаке, въпреки съблазнителните покани за работа със световни оркестри, маестро Мандял не напусна родината си, а работи повече от четири десетилетия за нея. Преди осем години се "разведе" с Букурещката филхармония, на която бе директор и главен диригент, а също и фестивала "Енеску", убеден, че "един истински артист не бива да бъде директор!" Заедно с известния виолончелист, сега и менажер, проф. Марин Казаку, създаде нов състав - Букурещки национален симфоничен оркестър. За кратко време тази формация от млади, много талантливи и отлично подготвени ентусиазирани музиканти успя да се превърне в първокласен оркестър и дори да си извоюва международно признание. Убедих се в това при двете му гостувания през тази и миналата година на най-сериозния музикален фестивал у нас - "Мартенските дни" в Русе. Когато прозвуча последният акорд от сюитата на Рихард Щраус "Кавалерът на розата", бурните аплодисменти и възгласите "браво!" разтърсиха залата на Доходното здание (Театъра). А публиката поиска цели три биса! Да, този роден диригент завладя слушателите и оркестъра със силата и логиката на своята мисъл, така красиво и убедително изваяни в неговия пределно ясен, пластичен и изразителен жест, лишен от показност и маниерност.
Проникновен тълкувател, философ в своето изкуство, Кристиан Мандял съчетава щастливо своята забележителна музикална интуиция със завидна професионална култура, силно развит и организиран вътрешен слух, раждащ богати художествени идеи, при силната воля да ги внушава, да изисква, да постига максимума от оркестъра. И това наистина се получи и тази година при добре обмислена и силна програма: "Три румънски танца" от Теодор Рогалски, Вариациите "Рококо" за виолончело и оркестър на Чайковски - в първата част, и двете големи немски пиеси "Прелюд и Смъртта на Изолда" от Вагнер и Сюитата към операта "Кавалерът на розата" от Рихард Щраус. На артистичния темперамент на Кристиан Мандял като че ли допадат големите творби на късния романтизъм, където разгръща напълно експресивната си художествена природа. Много развълнувано, вдъхновено поетично прозвуча Вагнер - в Букурещката опера той постави с успех Вагнерови опери. В широк план разгърна стройно, ясно и мащабно сюитата на Рихард Щраус с нейната изключителна оркестрация, извеждайки релефно и ярко на преден план музикалните образи и картини, с които е наситена тази великолепна пиеса.
Младежка свежест, съчетана с висок професионализъм, при това далеч от рутинерството - това днес не се среща често. Сериозната работа на диригента с тези, без съмнение, надарени млади инструменталисти е дала и тези резултати. Отделните оркестрови групи са на завидна висота: струнните - красиви и плътни, пълнозвучни в традицията на прочутата румънска цигулкова школа, дървената духова група - прецизна и топла, а медните - сигурни, стройни. Отличен бе съпроводът на блестящото, стилно изпълнение на Вариациите на Чайковски от младия Александру Йоница. Вярвам, че това ще е един от върховете на този наш голям фестивал. Ще бъде добре, ако този първокласен оркестър гостува и на останалите музикални форуми у нас. И ни срещне и с музиката на Джордже Енеску.