Искам да съм куче...

След като прочетох как нашите министри  гледат кучетата си, помислих, че много от  сънародниците ни, които живеят тук, в България, са замечтали да са на мястото на домашните любимци на властимащите. Така обичани, обгрижвани, така обгръщани с внимание, така задоволени!
Боже, какво време дойде! Да си мечтаеш за кучешки живот! Е, не за живота на уличното куче, а за този на управленския питомец! Но то, както е тръгнало в София, май и за уличните кучета повече се мисли, отколкото за хората! Ето, ще им строят приюти за милиони! Улични кучета винаги ще има, ще се роят, ще се множат, защото има кой да ги прибира в луксозни кучешки жилища и да се грижи за тях. Окуражени, собствениците на кучета ще продължават да оставят на улицата "чадата" на домашните си любимци. И ще стане като в старата приказка: "Един поп имал си куче и много го любил. Веднаж то сторило пакост и попът го убил. И гроб му изкопал, и надпис му турнал, че... един поп имал си куче" и т.н. Безкрайна върволица, безкрайна неволя! Защото няма кой да каже: "Стоп! Кучетата или хората!"
При тази криза, при тези главоломно растящи цени на храни, на услуги, на всичко у нас, при тази ежегодно намаляваща раждаемост, при това изтичане на "жива кръв" - на български мозъци, на български ръце в чужди държави, у нас се мисли и се полагат много повече грижи за КУЧЕТАТА!
 Добре, някои хора не могат без кучета, някому те са нужни - на ловци, на слепци, на самотници, на хора, които са в планините, в горите. Нужни са като пазачи, водачи, като спасители! Нужни са на граничари, на митничари, на полицаи. Такива кучета "са на служба" - важна, отговорна! Такива кучета са безценни! Хвала на тези кучета, хвала на хората, които ги отглеждат, обучават, възпитават! Или ги спасяват от улицата, за да са им другарче вкъщи. 
Истината обаче е, че управниците се кипрят с кучетата си от снобизъм. А за уличните псета нехаят, така и не са взети сериозни мерки. Нямат край споровете за тяхното съществуване, за грижите на кметството и на разни организации. А бездомните песове продължават да ни тормозят, да ни плашат, да замърсяват, да разнасят паразити и болести, да ни хапят. Е, докога ще е тази "война" между хората и уличните кучета? Като се снимат с любимците си с медали на шиите, с палтенца и прически, не е ли редно управленците да помислят поне малко за мерките срещу онези кучета, които тормозят хората? И за живота на самите хора. А не само да си прехвърлят топката, без никакво реално действие. 
Видях например, че по улиците на Бургас има специални кошчета, пликчета и салфетки за това, което трябва да се прибере от домашните кучета. Видях как собствениците на кучета в Пловдив носят документите на любимците в чантите си, как всеки от тях се е "оборудвал" с мокри кърпички, пластмасови пликчета и почиства и кучето си, и боклука му. Това е най-често срещаното явление сутрин по тепетата на града, където си правят разходките гражданите, собственици на домашни животни. Дано и столицата да последва поне примера на тези градове! И дано и за българския народ властта прояви малко от грижите, които полага за своите кучета. Та хората да спрат да си казват: искам да съм куче на управник!