Да събориш храм

Да събориш храм, казват хората, е най- големият грях. Пет века агаряните са палили и рушили най-безжалостно нашите църкви и манастири. А дедите ни отново са ги градили. Днес лоши и неуки хора искат да разрушат храма на българската култура и духовност. Посегнаха на просветата, на учебниците ни по история и литература, искат в страната ни да растат безродници и лумпени, както повеляват плановете Ран и Дълес.
Сега един министър - рушител на българската култура, очевидно небългарин, се заканва еднолично да затвори театри, оркестри, ансамбли, под претекст, че не носели пари на държавата. Една абсурдна псевдореформа на т.нар. делегирани бюджети принуди тези храмове на Мелпомена и Евтерпа да печелят, за да се самоиздържат. Нещо нечувано и невиждано в цивилизования свят, дори в богатите западни страни. Там основно държавата и частично спонсори поддържат културата и духовността, без да принуждават директорите на институтите и самите творци да се превръщат в просяци. Та те и без това у нас са бедни! Световните виртуози от "Софийски солисти" са оценени от държавата и от столичната кметица по-ниско от чистачките. Артистите, певците и инструменталистите от страната са в същото положение.
 Канцлерът на Австрия обяви, че най-голямата чест за него е да влезе във Виенската опера. Нашият "канцлер" дори не влиза в театъра. А бюджетът на Виенската държавна опера надхвърля бюджета на австрийската армия. Да не говорим за бюджетите за култура на Франция (страна с развита  култура) или на Финландия (която е зад нас в тази област), та дори тези на Македония и Турция са доста по-високи от нашия. В съседна Румъния не съкратиха нито един театър или оркестър след промените, дори откриха нови, направиха много фестивали (литературни, театрални, музикални, фолклорни) във всеки окръжен град, подкрепени от държавата.
Нелепото твърдение, че културните ни институти били много, а в Европа били малко, съвсем не е вярно. В Германия са 80. А западната сезонна система "стаджоне" се доказа, че е неприложима при нашите условия и изисква огромни средства и друга традиция и организация, засега невъзможни за нас.
"Делегираните бюджети" доведоха до много проблеми, не само финансови, но и репертоарни, творчески. Художественото ниво в някои институти  спада заради компромисите, които наложи тази нелепа реформа. Бързите срокове, увеличаването на продукцията за сметка на качеството, което е недопустимо. Принизен е репертоарният подбор - заради касата, което от своя страна възпитава зле публиката, особено младите. А Чехов казваше: "Не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се извисява до Гогол!". Но нашите делегирани бюджети започнаха да гонят Гогол и Чехов от театрите и да "възпитават" с Рей Куни.
Да съкратиш Националния оперетен театър, един от водещите в Европа, защото не носел пари на държавата, уникалния танцов театър "Арабеск" или Старозагорската опера, една от най-старите в Югоизточна Европа, център на единствения оперен фестивал у нас, е не просто абсурд, а престъпление! Каквото беше и закриването на водещата филхармония след столичната - тази на Пловдив, оркестъра на великите Добрин Петков и Руслан Райчев, или също много добрата Русенска филхармония, създадена от Константин Илиев и Илия Темков.
След войната, в трудните и бедни години, новата държава отдели средства и сили да изгради мрежа от театри, оркестри, ансамбли, създадени с много труд от няколко поколения български артисти и музиканти. Тези, които сега искат да унищожат това, не си дават сметка, че извършват смъртен грях!