Часовниците - напред, назад

Преминахме към зимно часово време. За кой ли път? Уверяват ни, че това местене на стрелките ту напред, ту назад се прави, за да се използва по-добре светлата част на деня, за да се пести от осветление, да се реализират икономии на ток.
Идеята не е нова. Още в 1784 г. Бенджамин Франклин написал писмо до редактора на в. "Парижки новости" с предложение парижани да стават и да си лягат по-рано през пролетта, което предизвикало само смях. През 1907 г. Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина" убеждава Британския парламент да приеме идеята за смяна на часовото време. През Първата световна война, в 1916 г., германското правителство реализира смяната - от 30.04. до 01.10. Великобритания приема лятното часово време от 21 май до 01.10. 1916 г. На 10 март 1918 г. американският Конгрес също приема няколко часови зони, но скоро отменя този закон.
Може ли човек да променя времето? Не, още не може. Да забавим или да избързаме изгрева и залеза, не е във възможностите ни и, слава Богу! Иначе кой знае какви бели може да натвори човекът! Доста са хората, които имат такъв биологичен часовник, който не се влияе от пролетното и есенното човешко въртене на часовниците. Просто тези хора си вървят все в един и същи ритъм. Не са само те така устроени. Животните също не признават нашата "смяна на времето". В селото, където си бяхме купили стара къща, забелязах, че съседите ни имат по два часовника в къщите си. Единият си вървеше, без да му се въртят стрелките пролет и есен - той беше за домашните им животни. Кравата, козата, овцете си чакаха храната и доенето все в едно и също време и стопаните им се съобразяваха с това тяхно изискване. Другият домашен часовник беше за хората, той се въртеше напред, назад - в съответствие с това кога настъпва промяната, съобразена, утвърдена от човешките и държавните институции.
Не знам какви икономии се реализират от въртенето на часовниците? Напоследък учените съобщават, че това се отразява зле на човешката ни физика, най-вече на нашата психика. Страда  човешкият ни организъм, трудно се нагажда, боледува и понякога последствията никак не са малки и незначителни. Човекът трябва да осъзнае своето истинско място, своята роля в природата. Да знае, да помни, че все още е много малък в космоса. Че не бива да се състезава и съревновава с природата.