Светъл лъч в "разградения двор"

На повечето чужденци някак странно им звучат българските поговорки, в които преобладава Злото: "Ела зло, че без тебе - по-зло"; "Да спи зло под камък"; "От две злини - по-малката"; "На зло куче - зъл прът"... Те обаче явно имат дълбоки корени в нашата история и народопсихология. За жалост, винаги са актуални и доминиращи. Очевидно "ахилесова пета" за българина непрестанно се оказва не изборът между добро и зло, а между две злини. Каквито и избори да се провеждат, колкото и народни средства да се прахосват (а те стават все по-оскъдни!), гласуването за ръководители на държавата ни става все по-трудно и по-абсурдно. Дали ще управляват опитни, образовани бандити или нови хора, които ще започват тепърва да се учат на политика и да доказват в крачка намеренията си - е сериозна дилема. И последиците й тепърва предстоят...

В такава политическа криза, в ситуация на хаос и катастрофичност, когато отново от медиите ни заплашват с настъпление на поредната епидемия, която предварително наричат пандемия (замислете се по каква причина!), все повече губим не само надеждата в едно бъдещо управление, но и критериите за нравственост като ориентири за човешката същност и духовност.

И търпеливо си повтаряме: "Ела зло, че без тебе - по-зло."

Мечтахме за лятото и ето, че то дойде след дълга и мъчителна зима. Добрахме се до над 40 градуса сахарска температура, за която никой не бе мечтал. Нови бедствия: след кошмарните наводнения сега пожари, горящи домове, гори и ливади, изчезнали хора... Опитваме се да се утешаваме с другата поговорка: "Да спи зло под камък". Но то не спи, а действа повече от активно. Решаваме, въпреки всичко, да починем няколко дни в престижния в близкото минало Международен дом на журналистите край Варна, за който десетилетия наред се сражавахме с активната помощ на ръководството на съюза, да го съхраним от приватизация, за да можем да го ползваме за отдих поне няколко дни в годината. (Погледнете какво се случи с имотите на другите съюзи! Ще приведа за пример чудесните почивни и творчески бази на Съюза на филмовите дейци в Лесидрен и в Созопол, където растяха децата ни. Целите са обрани и унищожени. Остана само споменът за тях...) 

Но в трескавата перестройка на капитала най-ожесточена се оказа битката за разграбване на МДЖ, вероятно поради уникалното му местоположение и обкръжаващия го живописен парк, потънал в зеленина, на самия морски бряг. Десетки статии съм публикувала поетапно във връзка с този случай. Във въпросното сражение участваха безскрупулно бивши ръководни служители на "Балкантурист", наши колеги и добре познати "мутри", които след редица грабежи някак с лекота се оказаха в чужбина. 

Едва запазили сградите, от които се ползва само малката, тъй като високата се нуждае от сложен и скъп ремонт, след обира и съсипването на уютния бар "Море", сега на дневен ред е нов проблем - резултат от алчността и лакомията на същите ненаситни "патриоти". За онези, които не са били в Дома миналата година, някак внезапно изчезна през новия сезон и романтичният плаж. Те биха повярвали на ширещата се измислица: морето го глътна и не го върна, а това връщане на брега тук е обичайно. Но още миналата година група колеги бяхме свидетели на явно подкупеното оразмеряване на парка с изкривена диагонална линия, която заграбва и част от територията на бара. Веднага осведомихме ръководството на съюза за случващото се като резултат от несекващия апетит на известния на всички варненци съсед на имота на МДЖ Даниел Славов, по прякор Дънката, приватизирал вече и общинския път от централното шосе до морето. Но за него и морето не се оказва граница. Умишлено струпаните от негови работници навътре в залива камъни и строителен материал явно са ликвидирали плажа. Сега отново очакваме геодезисти да оразмерят повторно територията... 

За радост на всички ни, наемателите на МДЖ от две години - семейство Нина и Стоян Златеви, се отнасят грижливо към имота и се стараят да възстановят някогашната креативна атмосфера, за която споделят колегите. В ситуацията, в която държавата ни е превърната в напълно "разграден двор", се прокрадват и някои светли лъчи. От миналата година се възстанови някогашната дълголетна културна традиция - да се показват български филми от известни автори, които присъстват на прожекциите и участват в разговорите след тях. Домакините са обогатили традицията, монтирайки голям екран на самия бряг, успоредно на морските вълни. Това е единствен по рода си случай на общуване със зрителите, които особено след пандемията са зажаднели за срещи с истинско изкуство.

След като си припомнихме миналото лято няколко талантливи произведения на Людмил Стайков, Иван Ничев, Киран Коларов и Милко Лазаров, сега от 16 юли се провеждат поредните летни празници, организирани от СБЖ и СБФД. В тях през миналия месец гостува режисьорът-аниматор Димитър Димитров с филмите "Детство", "Денят на кървавите венци", "Карантина", "20 ритника", "Записки на чудовището", "Щастие", "Наркотик", "Аз вдъхнових смъртта", "Седем смъртни гряха", "Мир", "Баба", "Анжела", "Малоумното дете". А добилите широка популярност престижни игрални творби на Петър Вълчанов "Урок", "Слава" и "Бащата" бяха представени от режисьора Милко Лазаров. На 30 и 31 юли и на 1 август е показана колекция от филми ("Влакове", "Парафиненият принц", "Чест", "Зевс" и най-новият - "Уроци по немски" на Павел Веснаков), представена също от М. Лазаров. В началото на август бяха прожекциите на "Съвсем като мен", "Ловен парк" и "Кораб в стая" на Любомир Младенов. А в средата на месеца режисьорът Стефан Командарев ще зарадва зрителите с ярките си актуални игрални творби "В кръг", "Посоки" и "Съдилището", добили престиж и зад граница. В края на месеца ще гостуват режисьорите Илиян Джевелеков с "Куба е музика", "Love.net" и "Вездесъщият" и Светослав Драганов със "Самодейци", "Децата на дружбата" и "Град на мечти". За да спестя възможността от излишни спекулации, бързам да отбележа, че всички прожекции са безплатни. Както разбирате, не всичко на този свят се купува!

Поуката от показваните филми ни настройва да приведем най-после в действие третата популярна българска поговорка: "На зло куче - зъл прът"! 

Плакат за Летните празници на българското кино