Изперкваме

Единият вицепремиер (Красимир Каракачанов) щял да се гръмне с пистолет на площада. Другият (Валери Симеонов) щеше да си закача релса на врата, да скача от моста и да се дави.
Пълна лудница. Най-високо в държавата.
Как да очакваме обикновените хора, притиснати от непрекъснато растящите цени на ток, парно, вода, бензин и хляб, да са нормални?
Как да живеем спокойно, като от горе до долу в държавата се вихрят омраза, агресия, озлобление, отрицание и противопоставяне?
Как да възпитаваме децата, като маргинализацията на обществото по хоризонталата и по вертикалата е достигнала точка на кипене?
Няма ценности, няма морал, няма справедливост.
Онези горе живеят, говорят и дишат над закона. Ние долу сме под ръба, оцеляваме на парче и не спираме да се надяваме, че правилата е крайно време да бъдат еднакви за всички.
Млад мъж в София убил жена и невръстната си дъщеричка. Законно притежавал пистолет. Оръжие, оказало се в ръцете на явно злобен и зъл човек, който варварски отмъщава и наказва. Пореден пример за ширещата се битова агресия. Агресия, избуяла заради чувството за безнаказаност. Поради неспособността на МВР и съдебната власт да се справят с престъпността и чадърите над нея.
Вълчето време и безпомощността на държавата в битката със злото накараха хората да вземат правосъдието в свои ръце. Да размахват пистолети и бухалки. Да удрят и да убиват. Да отмъщават и да позорят. Да престанат да разговарят помежду си.
Така е вече в повечето семейства. Хората не си говорят, а комуникират. Затова и тийнейджърите удрят и разбиват. Като 16-годишния ученик от София, решил от раз проблема с "врага", забивайки химикалка в скулата му насред училище.
Тотално изперкваме. Не от вчера и не от онзи ден. От близо три десетилетия. И грам нормалност вече няма - ни в държавата, ни в човешките същества.