Приватизиране на природата

Има много причини за моите леви убеждения, но една от най-важните между тях, настройваща ме против капитализма, е опитът, за съжаление често успешен, да бъде приватизирана от богаташите природата. Може би само слънцето е останало да свети за всички жители на планетата ни, макар и в неговото полезно използване често парите да играят решаваща роля. А както е известно (и от приказките, и от живота) пари имат главно богатите. Тук трябва да отворя скоба, в която да кажа, че уважавам онези заможни хора, които имат повече, тъй като са надарени от същата тази природа с трудолюбие и някакъв талант. За съжаление те са относително малко, а повечето богатства са натрупани по най-различни бандитски начини... Можех да се изразя по-деликатно и да напиша не бандитски, а незаконни начини, но не ми е в нрава.
Горните мисли дойдоха в главата ми при мое неотдавнашно посещение на Витоша, по-точно на издадената й към София част, наречена Копитото. Преди много години младежката ни компания обичаше да посещава вечер тамошния ресторант, но истински вълнуващи спомени за мен са останали от дневните ми излети, когато дълго съм се наслаждавал на чудесната панорамна гледка, разкриваща се от това място.
Не бях се качвал там доста години и когато преди няколко дни отново отидох, се натъкнах на неприятна промяна: От двете страни на основно обновената или нова постройка имаше непристъпни заграждения и не можеше по никакъв начин да се мине към другата страна на сградата и да се наслади човек на гледката към София. На входа - стъклена врата, през която евентуално човек би могъл да излезе на терасата, бяха залепени 11 (единайсет) акуратно написани на компютър листове, които информираха желаещите да хвърлят поглед към града, че това удоволствие за очите би им струвало по 5 (пет) лева.
Доколкото ми е известно, на планината Витоша няма частни парцели и в този случай явно е сгазен някой закон. Не ми се вярва и това чудесно място за е дадено за известен период от време на концесионери, които са решили да печелят даже от панорамната гледка. 
Веднага си спомних, че неотдавна ставаше въпрос и за лифтовете на Витоша. Там също някой се беше обявил за чорбаджия на природната красота и искаше да командва правото на планинарите да я използват.
Много пъти се е повдигал въпросът и за черноморските плажове, и за попълзновенията към тях от страна на всевъзможни съмнителни собственици и арендатори. Миналия месец имах възможност с очите си да се уверя, че този въпрос не е решен и сега. Бях в Созопол, където по-голямата част от пясъчната ивица на градския плаж (зад кметството) е зает от еднакви и подредени като войници чадъри и под тях - дъсчени шезлонги и лежанки. Те са собственост на разположените наблизо хотели и за ползването им се плаща. А за другите, ненастанени в тези хотели курортисти е останало относително малко място. Сутрин рано могат да се видят на плажа и влюбени в морето, но без финансови възможности младежи, които са спали на пясъка. В това няма нищо лошо, но аз неволно се замислям за все по-важната роля, която днес играят в живота ни парите.
И си спомням един филм, показван преди доста години на червенокръстките кинофестивали, в който някакъв сърдечно болен, но разполагащ с милиарди чорбаджия построи в откъсната от света планина болница и взе за доктори (подмами ги) хора с неговата кръвна група, за да може да разполага, когато се наложи (за присаждане) с техните здрави сърца... Винаги, когато стане дума за прекалено скъпи лекарства или операции, си спомням като кошмар този филм. Понякога право на живот имат само свърхбогатите.
Може би се изсилих с този пример, но и да ти отнемат възможността да гледаш родния си град от извисената над него Витоша е достатъчен повод да се почувстваш ощетен и ядосан. Природата направо ни е подарила скъпоценната планина, а някой взел да огражда погледа ми от нея със забрани. И отново мисълта ми тръгва към немалкото други случаи (за които доста се писа и говори) на частнособственическа инвазия към природната красота на родината ни.
Добре - то се видя, че остатъка от живота си ще прекараме в капитализъм, но ако може този капитализъм поне да е шведски или нещо подобно! И макар да съм по убеждение атеист ще припомня и за съществуването на Десетте божи заповеди, според които би трябвало да живеем по-нормално и по-справедливо, с повече човещина и с по-малко алчност. Винаги съм се чудил, писал съм на тази тема, ще повторя въпроса си и сега: "Какво ще ги правят тези милиони и милиарди богаташите на онзи свят, където доколкото ми е известно комунизмът е построен и пари изобщо няма?"