НЕЗАБРАВИМАТА ВЕНЧЕ

    Моето, предишното и следващото поколения ще приемат съвсем естествено, че я наричам Венче. Това го изисква не само фактът, че я познавах, а и нейните човешки сърдечност и простота, с които тя облъхваше не само приятелите си, но и всеки зрител на театъра от онова време, а на киното и днес. Истински шанс е, че киното пази своите ленти, и който се съмнява в думите ми, може да се убеди лично в моята правотата.
Току-що изминалата година се оказа някак си къса и трябваше да отложа публикуването на тези думи от 12 декември (когато е родена) за сега. А за Невена Коканова има какво да се каже винаги. И е добре дошло не само за важните дати в живота й. Няма толкова безспорен за първото място творец в никое друго изкуство, каквато е Невена Коканова в нашето кино. Няма и друго име, което да са избрали за свой патрон не един, а два театъра - в Дупница, където е родена, и в Ямбол, където за първи път седемнайсетгодишна се качва на сцената. Някои още помнят как е притичала боса в някакъв дъжд към театъра и сега има фестивално отличие, носещо името  "Босоногата Жулиета".
    След Ямбол, където първата й театрална роля е в пиесата "Изобретателната влюбена" на Лопе де Вега, и преди да постъпи в Сатиричния театър, тя играе още в Габрово и Русе (където режисьор е съпругът й Любомир Шарланджиев)... Като негова партньорка тя съвсем млада дебютира и в киното - с филма "Години за любов". 
    Имах щастието да общувам с нея, когато се снимаше друг от ранните й филми - "Бъди щастлива, Ани". Спомням си как в хотелската стая, подвила крака и седнала на леглото зад Шарлето, с когото в това време играехме карти (не помня точно кои са другите двама, но помня, че във филма участваха и актьорите Анани Явашев, Коста Цонев и Асен Кисимов, както и руският народен артист Меркуриев), Венчето четеше сценария на "Тютюн", даден й от режисьора Николай Корабов. А Любо я подиграваше, като я наричаше с присмех Ирина - героинята на големия роман. Не бих искал да съм на мястото на големия ни режисьор Шарланджиев, след като Невена изигра блестящо и тази роля.
    Два или три пъти след вечерните ни карти аз трябваше да се връщам (крадешком, както съм излязъл) в казармата, където отслужвах двумесечен запас, и Венчето заедно с още някой са ме закарвали с червената спортна шкодичка до задната врата на поделението, защото актрисата беше съвсем млада шофьорка и трябваше да тренира (да репетира) за филма. Той показваше на зрителите си красотите на социалистическа България, когато още нямаше пустеещи ниви и недостроени обекти...
    Но освен в "Тютюн" Невена Коканова остави блестящи следи в много други незабравими филми, както и в редица театрални представления. Ще изредя само още няколко от над шейсетте й екранни превъплъщения: вече споменах "Тютюн" и "Бъди щастлива, Ани", но ще добавя, без да ги смятам за най-важните, "Крадецът на праскови", "С дъх на бадеми", "Отклонение", "Години за любов", "Инспекторът и нощта", "Матриархат", "Момчето си отива"... Ролята й в "Момчето си отива" ме подсеща да кажа, че и в по-малки роли, освен в главните, Венчето някак неволно ставаше център.
Суетността на писател-драматург обяснява споделянето с читателите на казаните и по-долу изречения. Венчето участваше в постановката на моята комедия "Щръклица" (вариант за възрастни на "Приказка за калпаците"), поставена от режисьора Вили Цанков в Сатиричния театър. В пиесата играеха още куп именити актриси и актьори, но героинята Бонка на Венчето и по пиеса, и в постановката се отличаваше от тях. Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Георги Парцалев и другите от силния екип, без да ги подценявам, ги бяхме виждали в подобни роли от богатия комедиен репертоар на театъра. 
Венчето повече от успешно съчетаваше младежката шантавост на приказното селско момиче с неговите пленяващо публиката очарование и житейска мъдрост. Тя уж питаше и се съветваше по важни въпроси, отправени към майка й или към бабата, която обикаля света и разказва приказки, а вече сама имаше правилния им отговор. За мен изключителен комплимент беше това, че Невена играеше не само с пълния си капацитет (впрочем тя винаги е играла така) и изричаше по някакъв вълшебен начин моите реплики, а и е споделяла с мен думи за удоволствието си от това участие.
    И все пак, добре, че са филмите на голямата актриса, за да имат представа каква беше и младите, които не я видяха на сцената!