Думата "носталгия"

Срещал съм богатата на емоционалност дума "носталгия" и в по-широк смисъл - не само като тъга по напусната бащина стряха и Отечество, а и по нещо друго, също така скъпо и отдалечено или загубено от нас завинаги или временно. Обаче истинският смисъл на тази често тъжна дума (от там и прилагателното "носталгичен") според мен е по-тесен. Първото и главно нейно съдържание е естествената ни мъка по роден кът, по природните и житейски хубости, които са радвали детството ни, по незабравимите дни, изживени там назад, накъдето ни дърпат прекрасни и незабравими спомени. Понякога, поне така си мисля аз, носталгията може да се наследи и да се предаде на децата, които дори не са и виждали скъпите за родителите им техни родни места. И обратно - под влияние на съвременната глобализация животът така да завърти някои от емигрантите, че те да забравят откъде са дошли... Ще ми се това да са изключения, присъщи на безродни чуждопоклонници.
    Всички тези мисли, без последните две изречения, плод на моя резервен (за всеки случай) скептицизъм, бяха предизвикани от участието ми в журито за оценка на над тристата съчинения (изпратени от седемнайсет държави) на българчета, живеещи далеч от Стара планина, разпилени като от вихрушка по четирите посоки на света. Симпатичният и изключително полезен конкурс се организира от Държавната агенция за българите в чужбина вече за седемнайсети път и в него взимат участие все повече българчета, лишени от възможността да дишат в буквалния смисъл на думата роден въздух.
Зададената тема на съчиненията е много богата и дава големи възможности за показване на знания и чувство към родната (а за някои родна само на мама и татко) земя. Тя е формулирана в две изречения: "Непреходни символи на България" и "Национални съкровища с универсално значение". Зад тези две изречения малките участници в конкурса са успели да открият десетки символи или поне характерни за страната ни светини или белези от най-различно естество. До Мадарския конник стои киселото мляко, до Левски и Ботев е наредена розата, до Рилския манастир четем оригинални думи за мартеницата... Само детското въображение може да сложи едно до друго скъпи исторически и географски, етнографски и кулинарни понятия като Царевец и Седемте рилски езера, азбуката на Кирил и Методий и бялото ни саламурено сирене или нестинарските игри.
    Споменах "детското въображение" и отварям скоба, за да подчертая добрия български език, на който са написани повечето от съчиненията и искреното вълнение, което личи в тях. Тук е мястото да благодаря на грижовните родители и техните прекрасни сътрудници в запазването на българщината у потомците им - учителите в разните форми родни училища, клубове и други гнезда на родната памет. Щеше ли да напише едно от децата следните думи, ако не посещаваше там, където живее сега, наш културно-просветен център: "За мен има най-голямо значение от всичките други материални или духовни символи един символ - това е българското сърце, което тупти у всеки българин..." А по-надолу то говори за силния български дух и за благородното и добро сърце на българина. Дори да ги приемем само като пожелания (защото те са изречени отдалече), тези думи не могат да не ни трогнат.
С вълнение прелистих и новоизлязлата песнопойка "Гергана", изключително изящно и полезно издание на Държавната агенция за българите в чужбина, в което са поместени със своите текстове (на български и на английски език) и с нотите си най-популярните и любими родни песни. За да илюстрирам това си твърдение, ще спомена заглавията на няколко от тях: "Химн на св. св. Кирил и Методий" от Стоян Михайловски и Панайот Пипков, "Де е България" от Иван Вазов и Панайот Пипков, "Жив е той" по стихотворението на Ботев, "Хубава си, моя горо" с текст на Любен Каравелов, "Хубава си, татковино" от П.Р.Славейков и Емануил Манолов, "Сладкопойна чучулига" от Цоню Калчев и Панайот Пипков, "Пей ми, славею чудесни" от Цоню Калчев и маестро Георги Атанасов... И т.н. почти до наши дни.
В предговора на песнопойката са поместени и редове, по-подходящи от които едва ли ще съчиня за финал: "Песнопойката не е учебник, но би могла да се превърне в прекрасно помагало за всички български учители и ученици от нашите неделни училища в чужбина... Това е един малък принос за всички българи, които обичат песните ни и пазят в сърцата си България."