Шътдаун

Вече от близо седмица Америка е "затворена" - държавата остана без бюджет, а без него правителството не може да функционира нормално. Почти 800 000 американци бяха пуснати в принудителен неплатен отпуск, е, вярно, че на някои от тях им обещаха да го направят платен със задна дата. Цяла седмица демократи и републиканци се опитваха да намерят изход от създалото се положение, засега обаче без успех. Стигна се дори дотам, президентът Барак Обама да обяви пред цялата нация, а и пред света, че е "отчаян". Той уточни, че за него спирането на работата на правителството е последица от идеологическия "кръстоносен поход" на републиканците срещу предложената от него реформа на здравеопазването.
И наистина, ябълката на раздора за пореден път се оказа социалната медицинска програма, известна като "Обамакеър". Републиканците не искат да дават пари за нея и така бюджетът се оказа блокиран. Те са готови да одобрят бюджета само ако Обама отложи реформата.
Анализаторите сравняват позицията на републиканските законодатели с поведението на запънало се магаре, въпреки че символ на Републиканската партия е слонът. Демократите на свой ред също се инатят - не искат да се откажат от реформата в здравеопазването. Те са убедени, че малка победа срещу реформата ще укрепи радикалното крило на десните, които ще поискат да отидат докрай - до пълното разрушаване на омразния "социалистически закон".
Основните моменти в него са, че държавата влиза на пазара на здравни застраховки и ще се конкурира заедно с частните компании; здравните осигурители няма да имат право да откажат на хората застраховка заради заболявания или да им наложат по-високи осигурителни прагове; правителството прави универсална застраховка за бедни, а американците с доходи над 500 000 долара годишно ще се облагат с нов данък от 5,4%, и др. Най-основното обаче е, че всички американци вече ще са задължени да правят здравно осигуряване - чрез работодателя си, чрез правителствена застраховка или самостоятелно. Досега то е на доброволен принцип.
Здравният план ще се реализира за 10 години и крайната му цел е да включи в здравната система 96% от американците. Това означава включване на поне 45 млн. американци, по сметките на Обама.
В центъра на спора се оказа изискването от 2014 г. всички американци задължително да имат медицинска застраховка или да платят глоба. Според републиканците това е нарушаване на гражданските права на американците. Работодателите пък се оплакват, че сега ще им се наложи да плащат допълнителни пари за застраховане на онези, които не могат да направят това сами.
Всъщност новият закон започна да действа именно във вторник, когато започна шътдаунът. Очаква се през 2014 година милиони американци да се застраховат чрез борсите, които от миналата седмица започнаха работа по включване на хората в нови осигуритeлни планове и ще приемат молби до 31 март. Допълнително се очаква 8 милиона души да получават здравно осигуряване от разширяването на правителствената програма "Медикейд" за бедни хора.
Проблемът с реформата в здравеопазването в САЩ не е нов. В страната няма безплатна медицина и за медицинските услуги плащат застрахователни компании. Цената на медицинската застраховка на човек средно е 3 хил. долара годишно. Ясно е, че далеч не всички американци могат да си позволят това.
За медицината в САЩ се харчат 15% от БВП (два пъти повече, отколкото в Европа). Инвестициите в американското здравеопазване са половината от световните за тези цели. Тези пари обаче се харчат с извънредна, безпрецедентна неефективност, твърдят анализаторите. Например дете, което се ражда днес в САЩ, средно ще живее до 77,9 години. По този показател, според данните на американския Национален център по медицинска статистика, страната е на 42-ро място, т.е. далеч от развитите държави. На 1000 деца до 1-годишна възраст в САЩ се падат средно 6,8 смъртни случая. Почетното 40-о място.
Какви са обаче причините за това състояние на нещата? 47 милиона души, приблизително всеки шести американец, нямат медицински застраховки, а това означава, че нямат и достъп до медицинско обслужване. И това е, без да се броят 12 милиона души, които са нелегални имигранти в САЩ.
За останалите медицинското обслужване също не е гарантирано. Всяка година на 4 млн. американци, които имат медицински застраховки, им отказват медицинска помощ. Става въпрос за тези случаи, когато лечението на болен ще излезе по-скъпо от цената, определена в застраховката.
Защо обаче е толкова силен "воят" срещу "Обамакеър"? Противниците на реформата се опасяват, че тя ще доведе до силно увеличаване на разходите и загуба на работни места. Да не забравяме и че реформата ще струва на американските данъкоплатци от 2012-а до 2022 г. 1,76 трилиона долара. Имаме обаче нещо още по-очевидно - в САЩ лекарите и свързаните с тях адвокати получават огромни доходи, с които издържат лобисти, а те на свой ред правят всичко възможно, за да не се променя нищо в системата.
Съвременна (безплатна) система на здравеопазването в САЩ би означавало намаляване на доходите на скъпоплатените лекари в пъти и ликвидиране на огромен брой скъпоструващи посредници.
Неслучайно в челните редици на борците срещу "Обамакеър" е т.нар. "Чаено парти". Една от основните цели на създаденото преди няколко години движение бе да се бори срещу "Обамакеър". "Чаеното парти" обединява в редиците си представители на крайно консервативните среди, на неолиберали и на християнската десница, които смятат, че трябва да защитават "изконната Америка", такава, каквато я виждат те: бяла, англосаксонска, протестантска и свободолюбива. От тяхна гледна точка идването на власт на тъмнокож като президента Обама е нещо повече от демократично грехопадение. Здравната реформа на Обама, според представителите на "Чаеното парти", е спорна точка, която оправдава откритата съпротива срещу правителството. Малцина се съмняват, че идеята реформата "Обамакеър" да бъде препъната на финала очевидно е дошла от депутати съмишленици на "Чаеното парти".
Републиканците обаче силно рискуват. Здравната реформа на Обама продължава да е неясна за голяма част от американците, неслучайно мненията за нея са разделени. Парализата на държавните служби обаче се възприема едностранно негативно от хората, поне това показват проучванията на общественото мнение. А хората ще държат отговорни за тази ситуация именно републиканците.
Шътдаунът е неприятен момент, но това се случва в САЩ не за първи път. Това е ставало не един, не три и дори не десет пъти. Седемнадесет пъти е преминавала Америка през такава ситуация. С други думи - това съвсем не е ново за американските законодатели. Далеч по-голяма заплаха е поредното достигане на тавана на държавния дълг на САЩ, което ще е на 17 октомври. А ако таванът на дълга не бъде вдигнат по законодателен път, това може да доведе до дефолт, неспособност на американската държава да обслужва книжата си. Това вече ще е сериозен удар по кредитния рейтинг на САЩ и ще доведе до сериозни проблеми в цялата световна икономика. Евентуално просрочване на плащанията по задълженията на Америка ще предизвика замръзване на кредитните пазари в глобален мащаб, срив на стойността на долара и рязко покачване на разходите за рефинансиране не само на дълга на САЩ, но и на суверенните задължения по принцип, предупреди директорът на Международния валутен фонд Кристин Лагард.
Америка се оказа заложник на една радикална група хора, която е решена на всичко, за да постигне целите си. Според много анализатори налице е изключително дълбока криза на американската демокрация: липса на двупартийни споразумения, изчезване на умерения и прагматичен "политически център", в който се постигаха компромисите. Все пак последните часове показаха, че републиканците май започват да "идват на себе си". Неслучайно от редовете им вече се чуват примирителни тонове. Редица републиканци в Конгреса на САЩ са готови да се откажат от идеята си за замразяване на закона за медицинско застраховане и предлагат сключване на по-широко бюджетно споразумение с Белия дом, включително за тавана на дълга, съобщи "Уолстрийт джърнъл". Едва ли някой се съмнява, че компромис все пак ще бъде постигнат. До следващия път и до следващата атака срещу "социализма" на Обама...


"Не може републиканците да държат цялата икономика за заложник", заяви Обама, обвинявайки опонентите си републиканци за създалото се положение. Според президента Конгресът трябва да спре да управлява чрез кризи, защото това се отразява зле на американската икономика. Обама допълни, че ако Конгресът не повиши тавана на държавния дълг в близките дни, това ще е по-лошо от спиране на работата на администрацията - то ще доведе до спиране на икономиката
БГНЕС


Битките на Капитолия "затвориха" Америка


"Смятате, че здравеопазването е скъпо сега? Чакайте да видите, когато стане безплатно!", пише на плаката на този привърженик на движението "Чаено парти"