На парче, но с хъс
/ брой: 112
Мислиха в МОН, мислиха и измислиха поредна поправка в училищния закон - пак на парче, но пък "модерно". Щели да разрешат на училищата, които са напреднали с интернета, от V клас нагоре да провеждат онлайн до 20% от часовете в учебния план. За други това не било препоръчително - намек за школата с повече цигански деца?
Пандемията докара принудително обучението от разстояние, има и случаи, когато то е ефективен изход - ако например дете след операция или някаква фрактура трябва дълго да стои вкъщи. Но да се въвежда такава възможност в базовото средно образоване "за всички, които я пожелаха", е поредна административна изцепка в и без това достатъчно обърканото вече обучение на българчетата. Финландия наскоро се отказа от "иновативните практики" с онлайн обучение, понеже то създава специалисти, но не създава човеци. Добре, да оставим настрана подобни "морални" мотиви. Но дали в министерството се сещат, че според всички европейски доклади България е страната в ЕС с най-голямото неравенство в условията за обучение на бедни и богати деца, на ученици от големи и малки селища и пр. Ако едни училища работят дистанционно, други - не, това само ще увеличи същото неравенство.
Когато бяха въведени часовете "он лайн", в МОН признаха, че 10% от децата не могат да участват в него - т.е. около 70 000. Половината нямали компютри, останалите били роми. Дарени били 550 таблета. За 70 000 деца?! А ако в семейството има две деца и един компютър? А ако родителите трябва да стоят вкъщи, за да помагат на петокласника? И ако всяко "напредничаво" училище си измисли свое разпределение на тия "до 20%" часове? Разнобоят и неравенството в обучението ще съсипят и малкото останало от националната ни образователна система. Проблемът не е дори само технически, той става проблем на системата.
МОН обещава през 2027 г. единна електронна система за училищата. Ами поне да изчака дотогава, преди да въвежда топтан измислени "иновации".