Да не духаме супата
/ брой: 219
Дали България ще блокира формалното започване на преговори за членството на Северна Македония в ЕС ще стане ясно днес. Точно в навечерието на срещата на министрите Македонската академия на науките и изкуствата (МАНУ) пусна позиция, обилно цитирана от медиите в Северна Македония, че македонският език "и диалектните му форми" съществували неколкостотин години, откакто редом с българския са го създали Светите братя. И упрекна премиера Заев и външния министър Османи, че изобщо са съгласни да преговарят по въпроси на македонската идентичност. С МАНУ - базата на македонизма, нещата са ясни. Как да се държат иначе академиците, създали и 75 години градили кариера върху измислиците за историята и езика на страната?
Тази акция, както и нарочното шествие за годишнината на диктатора Тито, обаче показват колко сложна е обстановката при съседите, Заев жив да го ожали човек. Нищо чудно пещерните македонисти и него да нарекат предател, както клеймят немалкото македонски историци извън МАНУ и някои журналисти, които като цивилизовани учени и писачи защитават историческата истина. Има ги и в това е надеждата.
Ясно е, че България няма да се откаже от себе си, нито от решението на парламента си. Затова може би и Заев в последните дни от Струмица заговори за "обща история", за положителни решения, за промени в македонските учебници... През Втората световна и десетина години след нея и България, и Македония под чехъла на Тито имат греховце, меко казано. Ами, признайте си ги взаимно, господа преговарящи! Комшиите да спрат да ровят костите на Гоце, защото още хиляди са като него български герои, върнете българските народни песни на братя Миладинови, пък дайте да мислим за общото ни добруване занапред. Ако ще сме заедно европейци!
А на оня договор от 2017 г., подписан урбулешката от Борисов под натиск, за да влезе Македония в НАТО (е, тя влезе там), най-сетне му сложете сърцевината, дето липсва. А министърката ни Захариева, която иначе по темата се държи юнашки, да спре да каканиже кое ще е от полза за Путин, иначе великите сили пак ще ни решават съдбата. Накрая и ние, и съседите ще духаме супата.