Демокрация ли?

Таня ГЛУХЧЕВА

Демокрацията била свобода... Всеки можел да изразява мнението си, без да чувства някаква заплаха... Народът можел сам да избира как да живее... Чували сме какви ли не суперлативи за този начин на управление. Понякога от хора, които разбират криво демокрацията. Друг път от такива, които не приемат, че демокрацията означава, освен свобода, и правила. Трети път...
Дават САЩ за пример пар екселанс за най-демократичната страна. Някои ръкопляскат, когато американците "изнасят демокрация". И проливат горчиви сълзи, когато търпят загуби. Дали някому стана ясно в кой момент някой реши, че демокрацията трябва да се налага със сила или да се купува с пари (често заеми), сякаш е стока в магазина или на пазара?
Днес "велики сили" изпращат военна помощ в Украйна, отпускат финансови средства в главозамайващи размери (например едни нищо и никакви 13 милиарда щатски долара). И всичко в името на Нейно Величество Демокрацията.
Известният учен Ноам Чомски е казал преди години, че "американската демокрация - това е да те ударя с юмрук в лицето, ако не си съгласен с мен, и да те удрям, докато не се съгласиш".
Така неминуемо се сблъскваме с противопоставянето демокрация-лицемерие. Защото не може да говориш едно, а да правиш друго. Да уверяваш, че всичко ще бъде наред, но да изпускаш важната подробност - само и само ако правиш, каквото ти кажа. И се заобикаляш от такива, които те подкрепят, независимо дали си прав или не, за да не изпаднат в немилост.
Ето в такива случаи хората остават с погрешно впечатление какво представлява демокрацията. И започват да я бъркат с тоталитарен режим, при който от раждането знаеш, че трябва да слушаш, козируваш и изпълняваш. За да получиш уж сигурност в замяна. И така до мисълта "искам си тоталитарната държава" има малко, твърде малко... Още по-малко има до обезверението и до отчаянието, че свободата е илюзия и мираж. И до безсилието, че си безлично копие на някой самопровъзгласил се за господар.