Ромите ще стават украинци
/ брой: 234
ЕС щял да подари всички роми на Украйна.
Що за щедрост, що за благородство, що за изискан вкус при избора на подарък за една от най-големите държави в старата и вече съвсем нова Европа.
Старата Европа си е на познатото си място - без да мръдне дори с милиметър нанякъде. Ако не отчитаме заложените от вселенските закони приливи и отливи. Новата обаче... Новата обаче започва плавно, но болезнено да сменя всичко в себе си. И икономическите си мераци, и нравствените си категории, та дори и идеята си за единение (на всички европейци в частност).
Нека не търсим законите на вселената: те са от ясни по-ясни, макар, поне засега, не дотам проучени, или казано с други думи - непредсказуеми.
Друго обаче буди недоумение и тревога в нашата обновяваща се и ударно ставаща все по-нова Европа. Тази, която в рамките на започналия XXI век все още се бие в гърдите, самоопределяща се като безспорната люлка на цивилизацията, на демокрацията, на просперитета. Всичките тези думи подклаждат чувството за гордост и самоуважение, стига да има кой все още да вярва в подобни категории, камо ли да си помисли с възторг за истинността на подобна теза. Лошото е, че някои все пак продължават си вярват, а именно те, напоследък все по-често изпадащи в самозаблуда, предопределят (за жалост) категоризацията на етноси и народи, дори на цели общества, извън чертите на достолепната Европа.
Но да се върнем към началото, към Украйна и към извечните жители на континента - ромите. На някой подобна идея може да му звучи добре и сигурно все повече хора ще изпитат облекчение и задоволство. Започвам да си мисля, че големите европейски сили също се надяват с тази хватка да потушат, макар и временно, тежките напрежения, възникнали повсеместно сред голяма част от жителите на Стария континент поради очевидно отдавна замислената и претворена де факто икономическа криза. Ако на публикацията във в. "Правда" може да се вярва, това което би могло да се случи, е един чисто хуманен акт, продиктуван от желанието да се помогне на изпадналите в крайна дезинтеграция ромски общности. Но започват да се появяват и съмнения, че с тази своя стъпка украинският президент Янукович търси несрещан поне през последните десетилетия дипломатически и в крайна сметка - политически, ефект за въздействие върху европейската политическа общност - в посока бързото и по-безболезнено присъединяване на Украйна към ЕС. Нищо лошо в това. Доколко мъдрата Европа ще възприеме идеята е трудно да гадаем, но ако внимателно следим взривът от негативни настроения и реакции зад шенгенската завеса, напълно е вероятно това да стане истина.
Явно някои среди ни мислят за наивници. Сценарият на подобна пиеса видно е с недописан финал. Сиреч - Украйна ще поеме целокупното ромско семейство, а после ускорено ще се включи в ЕС. А това означава, че братята роми пак напълно свободно ще защъкат из Европа, естествено неинтегрирани. А как ще реагира украинското население, може да се предвиди. Пък и що за отношение от самата Европа към смущаващите я цигани - като към опасни отпадъци, които могат да се складират другаде...