Защо не плащат на "тръбачите"?

"Погрешно е да бъде наричано управлението "републиканско", при което един клон на върховната власт (правораздаването), е независим от нацията."

Томас Джеферсън (1743-1826 г.) - един от "бащите основатели" на САЩ, държавник визионер, американски президент (1801-1809 г.), крупна фигура от епохата на Просвещението.

В преддверието на приемането в Народното събрание на новото законодателство за противодействие срещу корупционните практики у нас, една от основните словесни баталии беше по темата да бъдат или не разглеждани анонимни сигнали за използване на 

сребърни аргументи

както още древните римляни наричали подкупите.

Изчислим ли на база часовото заплащане на един народен представител колко струва на работодателя на съвкупното парламентарно тяло - българският суверен, - окончателно залегналото положение в закона, че анонимни сигнали няма да бъдат разглеждани, то резултатът е, че българските граждани са платили стотици хиляди левове, за да получат правна норма, която е уместно да бъде сравнена с горна зимна дреха в стил "набран въздух с коланче". Сиреч едно рекламирано шумно голямо Нищо. Дефектът в законодателството за борба против корупцията, първоначално във вида на Наказателния кодекс от времето на Народна република България, останал в действие в началните години на т. нар. преход, включително и на най-новия вариант на съответната норматива база, е, че липсва материалният интерес на евентуалните осведомители за извършени корупционни престъпления и ощетяване на държавата.

Не такава е практиката в редица държави. Всъщност идеята за парично възнаграждение на "доносник тръбачите" (от англ. глагол "whistle" - "доноснича" в жаргонното си значение и "blower" - "тръбач"), произхожда от Великобритания през далечната 1318 г. Тогава крал Едуард тт предлага една трета от глобата на "relator"-а (какъвто е правният термин), тоест човекът, донесъл за извършено стопанско престъпление, което е ощетило кралската хазна, в случай, че релейторът успешно заведе дело срещу държавните чиновници, които са злоупотребили с правата си в своя полза. В своя Закон за борба с користната помощ в интерес на една от страните при съдебен спор и срещу практиката на подкупване на съдии, крал Хенри Vттт през 1540 г. постановява обикновени информатори да имат право да завеждат дела в известни случаи, когато става въпрос за претенции относно поземлена собственост. Този закон е все още в сила в Република Ирландия, въпреки че през 1976 г. в Англия той беше отменен. 

Идеята за правото на един обикновен информатор

да води съдебно дело, когато са засегнати интересите на Обединеното кралство, по-късно е пренесено в английската колония Масачузетс в Новия свят. Формулирано е като "глобите за измама при продажбата на хляб да бъдат разпределяни една трета за инспектора, който открие измама, и останалата част в полза на града, където е станала измамата". Подобни закони биха могли да бъдат открити в правните кодекси на Кънектикът, Ню Йорк, Вирджиния и Северна Каролина.

Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.), е белязана с измами на всички нива на държавното управление. По време на войната безскрупулни доставчици продават на армията на съюза грохнали и немощни коне и мулета, дефектно оръжие и амуниции, както и гранясала храна, освен другите измамнически действия. Ето защо Конгресът на САЩ одобрява Закон срещу фалшивите претенции. Идеята на закона е, че който доставя стоки или извършва услуги на държавата, които не отговарят на заявените количества или на изискуемото качество, носи наказателна отговорност. Този закон влиза в сила на 2 март 1863 г. и понеже е приет по време на президентстването на Абрахъм Линкълн, е наречен "Законът на Линкълн". Много важно е, че законът предлага награда, която е наречена "qui tam обезпечаване", която позволява на гражданите да завеждат дела от името на държавата и да им бъде заплащан процент от възстановената сума. "Qui tam" е абревиатура от латинската правна фраза "qui tam pro domino rege quam pro se ipco in hac parte sequitur" - този, който започне дело 

в полза на нашия господар краля, както и за самия себе си

В процес "qui tam", гражданите, иницииращи съдебни дела, са наричани "relator" (релатор) - "доносник" за стопанско престъпление. Като изключение на общите правила за граждански съд, съдилищата признават, че qui tam релаторите са с признати частично прехвърлени от страна на правителството права за завеждане на дела.

В подкрепа на това законодателство американският сенатор Якоб М. Хауърд заявява: "В поддръжка на qui tam процедурата е древната идея да е налице изкушение, и подтикване "на мошеника да хване мошеника", което е най-сигурният и експедитивен начин, който аз изобщо съм открил, за да бъдат изправени мошениците на съд...". По време на значителните военни разходи във Втората световна война генералният прокурор на САЩ (министър на правосъдието), разчита на общите положения на законодателството, за да се справя с измамите, повече, отколкото на Закона срещу фалшивите претенции. В Конгреса се появяват настроения - с напълно прозрачна мотивация - да бъде отменен ЗФП, но в последната минута е решено вместо премахването на закона, само да бъде намален делът за награда на релаторите от възстановените загуби, понесени от държавата. Законът търпи още една поправка през 1986 г., която отново се дължи на дела, свързани с военните разходи. Законът първоначално е прилаган по отношение на военни доставчици, но от последното десетилетие на миналия век акцентът се измества към общественото здравеопазване, като 40% от възвърнатите средства са от различни мошеничества, свързани с двете най-големи държавни програми за здравеопазване "Медикейд" и "Медикеър". Най-често срещаните измами са извършвани от големите американски фармацевтични компании. Когато обаче се намесят "доносниците тръбачи", след съответното разследване, фармацевтичните компании биват санкционирани, като релаторите получават 

своя дял от глобата

платена от фирмите нарушители. Например през 2010 г. филиал на "Джонсън & Джонсън" се съгласи да изплати повече от 81 млн. щат. долара граждански и криминални глоби, за да разреши обвиненията в дело в полза на Агенцията за лекарствата и храните, водено от двама "доносници тръбачи". Искът на съдебното дело обвинява "Орто-Мак Нейл-Янсен-Фармацетикълс", че е действала некоректно по отношение на маркетинга, промоцията и продажбите на антиконвулсивния медикамент топомакс. По-конкретно по делото се твърди, че "OMJPI" нелегално е представяла топомакс за употреба за редица психиатрични заболявания, в допълнение към тези, одобрени от Агенцията за лекарствата и храните в САЩ. По подобни обвинения беше санкционирана и фармацевтичната компания "Мерк" заради иницииране на свръхпрезапасяване на екипажи от войските на САЩ по време на войните в Ирак и Афганистан. В изявление, обявено на 3 януари 2012 г., компанията се съгласи за 31,9 млн. щат. долара глоба, без обаче да признае официално своята вина. Въпреки това "доносникът тръбач" по делото Джери Х. Браун получи 3,6 млн. щат. долара.

От 2012 г. над 70% от всички инициирани федерални акции по ЗФП са започнати от "доносници тръбачи". Правителството си възвръща 38,9 млрд. щат. долара от 1987 до 2013 г. на основание на дела по Закона срещу фалшивите претенции, от които 27,2 млрд. щат. долара са вследствие на qui tam, започнати от релатори. 

Е, представяте ли си вече поне отчасти какво би могло да се случва, ако в България бъде въведен Законът срещу фалшивите претенции ("Законът на Линкълн"), но подкрепен за своята реализация от материално стимулиране на "доносниците тръбачи"? Вариантите са безчет. Като имаме предвид цялостната далавераджийска обстановка в България, стига да бъде приет този закон за противодействие на ощетяването на държавата, барабар с щедрото материално стимулиране на "доносник свирачите", то опашката, която денонощно ще се вие пред съответното ведомство, ще да бъде по-дълга от навалицата пред хранителните магазини по време на Лукановата зима. И понеже българският (псевдо)елит колкото е нагъл, то е не по-малко хитър как да мами своя работодател суверена, посмъртно няма да си сложи таралеж в гащите. Но съществува и друг вариант. Както е прозрял Томас Джеферсън: "Когато несправедливостта стане закон, съпротивата става дълг".

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България