Керванът си върви
/ брой: 123
В нашата мила татковина сме свикнали кучетата да си лаят, а керванът да върви. Това важи с пълна сила и за спазването на човешките права - пищят синдикати, служители, хора, НПО, а властта продължава да прави каквото си иска. Без изобщо да се притеснява, че някъде някой е подтиснат, пренебрегнат или са потъпкани вече извоюваните му права за труд, здравеопазване или свобода на изразяване. Виждаме го всеки ден, не е нужно да се дават примери.
БХК пуска поредния си годишен доклад. През 2019 г. най-застрашена била свободата на изразяване. Има още накъде да дълбаем дъното, но вече видяхме колко лесно се привикват хора за статуси в социалните мрежи, как се преследват журналисти, които не се кланят на силния на деня... Видяхме и как бързо израстват в професионално отношение послушни медийни кукли на конци. За филмите в съдебната власт и своеволните полицейски (прокурорски) акции май няма какво ново да добавим - керванът върви по нанадолнището и не го е еня за безбройните дела срещу България в Европейския съд за правата на човека.
По-любопитно е как ще реагира Иван Гешев. Миналата година той отговори на БХК, като им изпрати томчета на "Под игото" от Иван Вазов и разкази на Йордан Йовков. Едва ли ще посмее този път да им пусне Оруел и "1984", а тя толкова му отива! Как ли се подхилква в някой офис на иначе тъжните констатации за правата на българите...
Нима и ние като героите на Оруел се примирихме със сивата подмяна на представата ни за ред, законност и справедливост? Или изгубихме себе си, изкачвайки се по Стълбата на Смирненски? Не бива да позволяваме на някой с ланци и каскет, или на друг, с пачки в чекмеджето и пищов до главата, да отнема правото ни да се изразяваме, да отстояваме мнението си и да се борим за справедливост и равнопоставеност. Керванът си върви, но е важно накъде!