Продължение на една възрожденска традиция

В ръцете ни е поредният годишник - том 13, издание на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски" - "Българско възраждане - идеи, личности, събития". Този път изданието, сътворено от редакционен екип, оглавяван от проф. Дойно Дойнов, е посветено на 140-годишнината на БРЦК в Българско и 135 години от Априлското въстание 1876 г. Като правило при аргументацията си по какъвто и да е проблем не съм склонен да се обосновавам на аналогията. В случая обаче се изкушавам да споделя, че при разтваряне страниците на годишника в съзнанието ми изплува такава книжнина с многолетна актуалност като сп. "Мисъл", излизало под ръководството на д-р Кръстьо Кръстев през 1892-1909 г. Сборникът за народни умотворения, наука и книжнина, стартирал като издание през 1889 г. от МНП и през 1913 г. подето от БАН, както и 24 т. Известия на БИД (на което на 9 ноември т.г. следва да отбележим 110-ата годишнина), за времето от 1905 до 1948 г. с обнародване на научно-изследователски статии, материали, библиографии, рецензии и др. по българската и обща история и археология.

Даденост, подсказваща за наличието на безспорната приемственост на ползотворна традиция в научно-културния и просветния живот. Става дума за фундаментални издания, които са в полезрението на всеки съвременник, а и на бъдещите последователи на людете, занимаващи се с интелектуален труд в съответната област. Тоест създава се творческа продукция, опираща до енциклопедично задоволяване в определена тематика.

Ще ми се направената сравнимост да не се приема като механично приобщаване на годишника към посочените преди това издания, а като продължение на една възрожденска традиция, подвластна за отстояване на българщината. Защото том 13 на годишника "Българско възраждане..." има своя, и то респектираща физиономия. Чрез "фотографията" на Националната научна конференция през юни 2011 г. в Ловеч в изданието са намерили място докладите и научните съобщения, пряко свързани със 140-ата годишнина на БРЦК в България, комитетската организация и дейците по това време. Без да изброявам всички теми и автори, нека посоча само някои от тях като тази на акад. Константин Косев за "Ролята на Васил Левски за възкресението на България като политически субект в Европа"; интерпретацията на доц. д-р Пламен Митев за "Дискусионните въпроси в комитетското дело (1873-1874)"; съобщението от ст.н.с. д-р Ана Райкова "За източниците и достоверността на докладите на Стефан Веркович за БРЦК и дейността му през 1869-1870 г." С безспорен интерес ще се посрещнат и докладите и съобщенията на проф. Иван Стоянов, проф. Цветана Павловска, Иван Лалев, Тянка Минчева и др.

С подчертано научно звучене е и другата научна конференция в Панагюрище на 20 април 2011 г. - "135 години от Априлското въстание", където между другото ст.н.с. д-р Пламен Божилов ни предлага разсъждения за цариградските българи и посланическата конференция от декември 1876-януари 1877 г. А ст.н.с. д-р Атанас Шопов поднася интересни данни за Доменико Такела в защита на българите - 1876 г. В тази част на годишника има интересни данни още за "Членовете на БРЦК и Априлското въстание 1876", "Пътят на апостолите П. Волов и Г. Бенковски до IV революционен окръг", "Севлиевският край и Априлското въстание", съответно от Христо Цеков, Иван Иванов и Ивета Миленова, и т.н. Богати и интересни по съдържание са и рубриките за възрожденските дейци, документи, спомени, рецензии на книги, хрониката, както и тази за дискусиите.

Междувпрочем том 13 на годишника съвпада и с 20-годишнината на Общобългарския комитет и фондация "Васил Левски", по повод на което главният секретар на комитета д-р Стоян Джавезов предлага обемен материал за стореното през двете десетилетия, а президентът Георги Първанов в поздравителното си писмо по този повод изказва дълбоката си благодарност и е уверен, "че истинското признание ще бъде направено в утрешния ден, ще намери място в бъдещата история за формиране и укрепване на гражданското общество в България".