Ще видим
/ брой: 221
Вчера Барозу предложи на Европейския парламент да подкрепи въвеждането на такса за част от финансовите операции . Това е крачка напред в желанието да бъде накаран финансовият капитал да се включи в решаването на огромните проблеми на Европа. А неговата сила е огромна - твърдят, че само за четири дни оборотът на финансовите транзакции е равен на годишния оборот на производството на стоки и услуги. Само за миналата година във Франция например финансовите сделки са с размера на БВП на страната, умножен по 75. Специалисти изчисляват, че международният валутен пазар е с дневен оборот от над 4 трилиона долара! Не случайно критици на статуквото нарекоха света, в който живеем, "казинокапитализъм".
Дали спекулантите, основните играчи в това казино, могат да бъдат принудени да се разделят с една нищожна част от своето богатство? Последните три години не дават основание за особен оптимизъм. След избухването на кризата в САЩ през 2008 г. не бяха речи, не бяха симпозиуми, не бяха декларации на световни форуми за регулации, за озаптяване, за нов глобален финансов ред... Истинският отговор беше съкращаване на социални програми, замразяване на доходи, скок на безработицата, вдигане на пенсионната възраст...
Когато спасяваха огромни банки, любимият израз беше "твърде голям, за да фалира". Някои го казаха по-ясно: "политически твърде влиятелен, за да бъде обезпокояван". В битката между политика и черни каси засега първата губи. Дано Европа най-после даде обратен пример. Ще поживеем, ще видим.