Държавата е щедра само на обещания

ИВАЙЛО КАРАНЬОТОВ е баща на младата ни надежда в спортовете на две колела Ангел. Поводът да разговаряме с Караньотов-старши е участието на сина му в кръга от Европейския шампионат по супермото, който се проведе край Плевен. Континенталният първенец в най-големия клас до 450 куб. см е болен от мононуклеоза и има забрана от лекарите за участие в каквито и да било състезания, но въпреки това талантът се пусна на пистата "Долна Митрополия". По този начин Ангел искаше да помогне България да запази отборната титла, която беше спечелена миналата година. В края на състезанието Караньотов-младши се качи на стълбичката на победителите, но на твърде висока цена - влошаване на състоянието му. Т.г. България би трябвало да е домакин и на кръг от световния шампионат по супермото на пистата "Долна Митрополия" в края на юни. Този кръг може и да се провали, ако не се намери финансиране.

Цитати:
"За да пробием в европейския и световния елит, трябва да живеем другаде"
"Чиновничеството в спорта е най-страшното нещо"


- Г-н Караньотов, как започна краиерата на Ангел като състезател в моторните спортове?
- Ангел започна своята кариера като състезател по мотокрос. От 3-годишен се запали по моторните спортове. В продължение на 4 години постигна всичко, което можеше - на 60 куб.см, 85 куб.см, републикански, балкански и източноевропейски първенец.
По мое мнение по редица причини мотокросът е изключително безперспективен в България. Затова настоях - край с него, докато е на върха на славата. Това стана през 2007 г. За да пробием в европейския и световния елит, трябва да живеем другаде, в друга държава, трябва да се тренира всекидневно при специални условия. А ние ги нямаме.
- Ако правилно съм ви разбрал, в даден момент от кариерата на сина ви вие сте искали да се откажете? Но въпреки това сте продължили, но в друг моторен спорт - супермото. Какво ви накара да направите тези крачка?

Ангел Караньотов

- Богдан Николов, шефът на родната федерация, ме извика и ми каза, че е грехота да се отказваме. Нави ме синът ми да се пробва в супермотото. Започна да кара и не след дълго стана държавен шампион, малко по-късно - и източноевропейски. През 2009 г. стана и европейски шампион в категория до 250 куб.см.
След този голям успех започна да кара при мъжете. През изминалата година кара в световния шампионат. Преди него само Петър Петров се бе пускал в подобно състезание. В световния шампионат имахме класиране до четвърто. А за България това е нечувано. Успехът за страната ни е огромен, предвид на това, че сме без традиции в този спорт.
- Кога този спорт навлезе в България?
- През 2004 г. Богдан Николов го "въведе" у нас. За 10-ина години се изгради най-хубавата писта в света по супермото, която е в Долна Митрополия. Въпреки тези придобивки и постиженията на сина ми Николов не получава никаква подкрепа от държавата. Свидетел съм как е залагал своето собствено имущество. Такъв прецедент няма в историята на българския спорт - президент на федерация да си заложи жилището или друго свое имущество, за да се платят такси и други разходи. Държавата не помага, но е щедра на обещания.
- И кой дава тези обещания?
- Симеон Дянков, министърът на финансите. Той е щедър на обещания, на думи, но когато трябва да се плаща, се крие и не си вдига телефона. Въпреки безучастието на държавата супермото в момента е най-успелият спорт в България.
Миналата година Ангел има 12-о място на световно първенство, това е нечувано. Два пъти е европейски шампион! При цялото ми уважение към волейбола, защото там са интелигенти състезатели, супермотото в момента е най-успелият български спорт. Желая успех на родните ни национали, но въпреки тяхната интелигентност, виждате какви сътресения стават.
Миналата година Ангел бе най-малкият участник на световния шампионат. Двама състезатели имаха обща възраст 39 години. Ангел бе на 17, а другият най-млад състезател бе на 22.
На това състезание синът ми бе харесан от една италианска фирма, която искаше да сключим договор за спонсорство и реклама. Ние се "вързахме" и сключихме договор. Категоричен съм - тази италианска фирма, по-скоро собствениците й, са лъжци. Те единствено се стремят към парите, нямат грам човещина. Когато Ангел се разболя от тежка мононуклеоза, която иска покой и никакво натоварване, италианците поискаха голяма неустойка заради сключените договори.
- Какво препоръчват лекарите?
- Шест месеца покой, ние в момента сме на третия. Забранено му е всякакво физическо и психическо натоварване. Въпреки това Ангел прояви упорство, надявам се и аз да не съм му навредил с това, но в крайна сметка участва в старта в Долна Митрополия. Кара изключително умно, не се поддаде на никаква емоция и даде първо време за позиция. За съжаление в края на втория манш колабира, но по категоричен начин спечели първото място. Когато го извикаха за отборното награждаване, той буквално се свлече. Слабо възстановяване, лоша кръвна картина. Надявам се, че не съм му навредил много. В България няма лекари и футболисти. Дори и най-добрите и добронамерени специалисти не могат да му помогнат.
- Къде се подготвя Ангел?
- В България няма условия за подготовка. Има една писта за супермото, която е на военен обект. За всяко нещо, което се прави на тази писта, се иска позволение от военните. Ние отиваме на нея от състезание на състезание. През останалото време тренираме на картинг писти, а офроудът си го наваксваме с мотокрос като каране. На този фон още веднъж казвам, че резултатите на Ангел са отлични.
- След като държавата не финансира този спорт, вие откъде намирате финанси?
- Финансирането съм го оставил в ръцете на майка му. Тя буквално ходи и проси. Независимо от успехите на Ангел, никой не го интересува от това какво става. Благодарение на името си, тя успява да намери пари и спонсори. Не мога да не спомена и две имена - Цветан Василев и Румен Петков. Те също помагат на Ангел.
- Вие сте лекоатлет, съпругата ви е актриса, как Ангел се насочи към мотоциклетизма?
- Мотоциклетизмът е моя неосъществена детска мечта. Понякога децата осъществяват мечтите на своите родители. Не съм сляп и виждам, че Ангел не е лекоатлет. Докато дъщеря ми Карина беше родена атлетка и спринтьорка.
- Спортистите не трябвя ли да имат и малко артистични заложби?
- Казано е, че човек трябва да бъде малко актьор, Ангел не прави изключение. И той като всеки спортист има нужда от възхищение и уважение. Това му дава сила да се развива. Суетността не му е чужда, готов е да се разбие, но да победи.
- Как вашите близки възприемат спорта и травмите, които са неизменна част за един спортист?
- Хубаво е, че всички наши близки са съпричастни и горди от успехите на Ангел. Каките около нас - Аня има дъщеря, аз също, са много образовани, завършили по няколко висши образования. Всички те се радват на успехите му и се притесняват от контузиите. Щастлив съм, че майка му, въпреки всички премеждия, стиска зъби и продължава да му помага.
- Как виждате Ангел след няколко години?
- До 4-5 години сме си поставили задача да постигне максимума в спорта. Искам да стане световен шампион. Ако не може - спираме, дори и да постигне тази цел, пак прекратяваме активната състезателна кариера. Чиновничеството в спорта е най-страшното нещо. Искам да атакуваме върха. Но преди всичко искам да го направя мъж, мъжко момче.
- Има ли млади надежди в този спорт, освен сина ви?
- Има, и то такива, които тепърва прохождат. Не мога да не спомена Майкъл Иванов, Иван Петров. Това са деца, в които има потенциал.