ЗЕЛЕНСКИ РАЗТЪРСИ КАНАДА И СКАНДАЛИЗИРА ПОЛША

Брендан Коул

Newsweek

     Посещението на украинския президент в Северна Америка донесе дипломатически усложнения на Киев. Въпреки че Владимир Зеленски получи обещанието на САЩ да предоставят военна помощ в размер на 325 млнл долара, пътуването се проведе на фона на разногласия с Полша и завърши с появата на нацистки ветеран в парламента на Канада.
     А след завръщането се появиха нови изявление за участието на Украйна в падането на ракетата в Полша и диверсията по тръбопровода между Русия и Германия.
     Всичко започна добре: Зеленски се срещна в Белия дом с президента Джо Байдън и членове на Конгреса, включително с лидера на мнозинството в Сената Чък Шумер, който потвърди необходимостта от военна и морална подкрепа за Киев в борбата срещу Русия.
     Но пътуването на Зеленски на север от американската граница не вървеше по план - оказа се, че на заседанието на 22 септември парламентът в Отава отдаде почит не просто на украински ветеран от Втората световна война, а на бивш нацистки поддръжник.
      Изясни се, че Ярослав Хунк е поканен в парламента, въпреки че е служил в 14-та гренадирска дивизия на Вафен СС (известна още като Първа украинска или “Галисия”).
     Председателят на Камарата на общините на Канада Антъни Рота подаде оставка заради скандала, който според него се дължал на грешка. Въпреки че вината не е на Зеленски, кремълските медии се хванаха за това, за да оправдаят военните действия в Украйна под предлога за борба с нацизма.
Междувременно Зеленски се сблъска с проблеми в родината си, тъй като кавгата с Полша ескалира, когато Варшава отказа да отмени забраната на ЕС за внос на украински селскостопански продукти, наложена по-рано от Брюксел за защита на европейските фермери.
Украйна заведе дело срещу Полша, Словакия и Унгария,
но в отговор полският премиер Матеуш Моравецки обвини Зеленски в национална обида към Полша, когато украинският президент каза пред Общото събрание на ООН, че някои съюзници на Киев организират “политически театър”.
Моравецки заяви също, че Варшава повече няма да предава оръжие на Украйна, въпреки че президентът на Полша Анджей Дуда частично го опроверга, подчертавайки, че отказът се отнася  само за нови доставки. Но и това противоречи на искрената военна и финансова подкрепа, която Варшава по-рано оказваше на Киев в борбата му срещу Русия.
“Като се има предвид, че предстои дълъг конфликт, не е в интерес на Украйна да допуска тези раздори да отклоняват вниманието от общата картина, особено на фона на предстоящите избори в Полша, Словакия и други страни”, заяви бившият британски военен аташе в Москва Джон Форман.
“Не мисля, че украинската дипломация е излязла от релсите, но последните събития показаха, че е необходимо да се елиминират дразнещите проблеми без шум и да не се позволява те да набират обороти в публичното пространство”, добави той.
Зеленски очевидно се опита да заглади острите ъгли, като връчи награди на двама полски хуманитарни доброволци в Украйна – Бианка Залевска от американската телевизионна компания TVN и военния лекар Дамян Дуда.

Форман счита, че като цяло дипломацията на Украйна е успешна

през последната година и половина. Киев успя да представи руската спецоперация като заплаха за европейската и международната сигурност и да си осигури значителна международна военна, икономическа и политическа подкрепа.
“По мое мнение даже само това, че високопоставени личности все още пътуват в Киев, а не в Москва, е верен признак за ефективността на украинската дипломация. Но не трябва да се почива на лаврите, защото конфликтът продължава вече втора година”, каза той.
Отношенията между Киев и Варшава обаче ще се усложнят още повече от заключението на полските експерти, че ракетата, при падането на която през ноември миналата година загинаха двама души в склад за зърно в Пшеводув, е била изстреляна от Украйна, съобщава вестник “Жечпосполита”.

Експлозията на ракета C-300 на територията на член на НАТО

първоначално предизвика опасения, че военните действия в Украйна ще прераснат в по-обширен конфликт поради договора на Алианса за взаимна отбрана.
Полският вестник обаче написа, че руските позиции са били на места, от които нито една ракета не би могла да достигне града в южна Полша. Киев отричаше, че това е била негова ракета, но “Жечпосполита” съобщи, че украинската страна не е предоставила на полските следователи никакви доказателства.  
За Киев може да възникне още един проблем поради наскоро публикувани изявления за възможно участие на Украйна в диверсията на 26 септември 2022г., когато бяха взривени газопроводите “Северен поток-1” и “Северен поток-2” на дъното на Балтийско море.

Първоначално се предполагаше, че зад атаката стоят САЩ или Русия.

В репортаж в “Ню Йорк таймс”, позоваващ се на американското разузнаване, се твърди, че това може да е дело на проукраинска група – не задължително действаща със санкцията на Зеленски. Украйна отрича участието си.
Немският вестник “Цайт” обаче съобщи, че германските следователи биха искали да говорят с някакъв 41-годишен украински бизнесмен, когото наричат Рустем А. Твърди се, че той има връзка с подставена полска компания “Feeria Lwowa”, която е платила наема на яхтата, за която се предполага, че е замесена във взривяването на руските тръбопроводи към Германия.