Попътен вятър!

Пламен Орешарски представи пред БСП своите приоритети. Всъщност направи заявка, че европейското говорене ще се върне в българската политика. Който е правил съпоставки през последните години между нашенските управленски разсъждения и политическите анализи, тревоги и послания в цивилизованите държави, със сигурност е забелязал, че между тях нямаше нищо общо. Партньорско отношение на държавата към бизнеса, борба с безработицата, подкрепа за най-бедните... Обществото трябва да каже "Попътен вятър!" най-напред на връщането на неговите най-остри проблеми в публичното пространство. Защото те бяха фатално подменени с театрална отмъстителност, примитивна агресивност и безпочвени хвалби.
Левицата от своя страна трябва да се предпази от две еднакво опасни крайности. Първата е програмният максимализъм, който ще отчете в детайли заявките на предизборните послания, но ще остане сляп за резултатите от изборите. БСП е принудена да търси една твърде сложна, противоречива, а може би и капризна подкрепа. Твърде вероятно е тази подкрепа да стигне далеч в своите претенции. И тук е другата опасна крайност. В името на властта левицата ще бъде изкушена да размие образа, с който върна доверието на 200 хиляди избиратели. Ако допусне това, тя вероятно ще спечели тактически, но фатално ще загуби перспективи. Защото избирателят на БСП е твърде различен от всички, които през годините напомпаха партии-еднодневки. За него искреността и ценностите стоят далеч по-високо от Властта.