Казваха ни, че...

Казваха ни, че КОВИД-19 ще ни направи по-добри, ще сплоти семейства, ще сближи родители с деца. От сутрин до вечер ни уверяваха, че хигиената отново ще е на мода и природата ще се изчисти от боклуци.

Казваха ни, че хората ще си дадем сметка за истински важните неща и ще загърбим материалното. Защото по време на пандемия разбираме кое е най-стойностното и ставаме по-смирени.

И така беше ... за кратък период от време. Толкова кратък, че вече дори не го помним. Забравихме кадрите, обиколили социалните мрежи на чистия въздух, делфините, които се появиха край Италия - нещо, невиждано от години или дивите животни, които за пръв път не се чувстваха заплашени от ловци и бракониери.

Въпреки че милиони хора реагираха възторжено, всяко чудо за три дни. Равносметката малко повече от година по-късно е потресаваща. Оказа се, че в действителност броят на разделените двойки е много по-голям от този на събралите се, дори в страните от Южна Америка се увеличи процентът на убитите жени. Боклуците са навсякъде, мръсотията е чудовищна - на улиците, морето, планините. А отношенията между хората? Те удариха дъното. Казваха ни, че ще станем по-състрадателни, по-човечни, а на повърхността изплуваха цялата злоба, завист, мнителност и алчност. Сякаш КОВИД-19 имаше точно обратния ефект. И става по-лошо. Ставаме все по-разединени. Делим се на "ваксинирани" и "неваксинирани", някои си избират приятели на този принцип, а другите просто ги избягват. Дори и заведенията обслужват на този принцип. Така се и пътува - всяка страна сама си определя правилата: някъде може само с отрицателен ПСР/антигенен тест, на други места задължително изискват да имаш две дози ваксина. Премахнатите граници отново ще се издигнат.

Казваха ни, че ... Казваха ни много неща и продължават да говорят, но няма кой да чуе.