Зад фасадата на лъскавите хипермаркети

Васка Пергелова

23,30 ч. вечерта. Вратите на големия магазин са затворени и клиентите вече са си отишли. Останали са само служителите. Всички сноват насам-натам из огромното пространство на магазина. Някои подреждат рафтовете, други мият пода. Голямото празнично пазаруване е приключило, започва голямото почистване.
Психически тормоз и труд до изнемога принуждават персонала в големите магазини за хранителни продукти да напуска работа. Редки са случаите, в които някоя касиерка например се е задържала на едно място няколко месеца или година. Ако не е била принудена да напусне чрез постоянен психически тормоз или от напрежението при работата с клиентите, тя напуска заради това, че трябва да работи и в другите отдели на магазина.
Някои от служителите успяват да си изградят психологическа бариера към заобикалящата ги среда и работят, без да обръщат особено внимание на началниците си и на досадните понякога клиенти. Други си тръгват още след първите няколко дни.
Всяка от видовете работа в големите хранителни магазини си има свой специфичен привкус на тормоз над работника. Най-тежко е положението на касите, където жените търпят постоянни упреци от дежурните шефове, а са длъжни да мълчат и при заяждане от страна на клиентите.
В един от големите магазина при постъпване на работа като касиер си длъжен да изгледаш специално филмче за това какво трябва да е отношението ти към клиентите и за какво трябва да внимаваш. Филмчето е добро като форма на обучение, но не и за страни като България. Тук манталитетът на работа е съвсем различен от този в другите европейски столици. Голяма част от клиентите си изкарват нервите върху касиера, преките му началници правят същото.
При започване на работа сейфът с парите се изважда от трезора и се занася до касата. Оттук нататък започват проблемите. Машината, която сканира баркодовете на продуктите, често маркира по два пъти артикула, който минава през нея. За да бъде изваден от сметката на клиента, касиерката трябва да се обади на прекия си началник. И веднага може да чуеш упрека: "Защо си го маркирал два пъти?". Клиентът в това време се дразни от допълнителното чакане.
Касиерките обаче трябва да помагат и в другите отдели на магазина. Често пъти в началото на работния ден, вместо да заеме посоченото в трудовия й договор работно място, я пращат да подрежда по рафтовете на магазина буркани, пакети и различни други стоки. В големия магазин хамалогията е огромна. За служителите, които подреждат стоката, почивката е лукс. Огромен магазин с площ около 1000 м се обслужва едва от десетина служители за подреждане на стока. С труда на тези хора се наваксва липсата на достатъчно кадри (вероятно се пестят разходите за заплати). Освен това, за подреждане на стоки - често на кашони по 3 до 15 кг, би трябвало да се наемат мъже, а обикновено жените са мнозинство. За тежките каси с хляб например обикновено ангажират жените от "захарни изделия". Вечер пък стоките трябва да се пренаредят така, че щандовете да изглеждат пълни.
Хората от нощна смяна вместо по 8 часа работят по 11. И за извънредния труд получават по 50 ст. на час. А мизерията и липсата на работа принуди хора с по две висши образования да търсят  препитание в големите хипермаркети. Тук можеш да срещнеш всякакви хора, с всякакви съдби. Някои от служителите са все още студенти. Ето няколко примера в един от големите магизини. Мария е майка на две деца, за които трябва да се грижи сама, тъй като мъжът й е безработен. Доскоро имали малък бизнес с мебели, но хегемонията на големите вериги провалила магазина  им. Кирил учи в Техническия университет и работи в магазина вече година с надеждата да си намери друга работа, за да може да се издържа и да плаща обучението си. Всички се оплакват не толкова от работата, колкото от отношението на шефовете към тях. Подложени са на постояннен психически тормоз, но не могат да отвърнат по никакъв начин,  нямат право да отговарят "напреки" на прекия си ръководител.