Световната криза е престъпление срещу човечеството

В новогодишното си изявление германският канцлер Ангела Меркел между другото определи света като общ виновник за сполетялата човечеството икономическа криза, която няма никакво намерение да си тръгне. Колко леко и безотговорно един от иначе отговорните политически лидери на Европа разпределя вината за сегашното драматично състояние на икономиката върху всички, дори върху ония, за които целият капитал са двете им работни ръце. Колко леко и безотговорно вината се прехвърля върху гърба на хората на наемния труд, онези, които сега се налага да опъват каиша до скъсване, за да изтеглят хлътналия в бездната на стагнацията и рецесията свят.
А виновниците за кризата съвсем не са някакви абстрактни субекти, напротив, тази попара я надробиха шепа конкретни финансови машинатори, които си имат лични и фамилни имена, определени работни места и домашни адреси. Това са влиятелни банкери в САЩ, които, водени от своята ненаситна алчност, раздавали лесни ипотечни кредити, за които се оказало че няма кой да ги изплаща. Кой наивник би повярвал, че тези изпечени финансисти не са знаели, че клиентите им ще изпаднат в масова неплатежоспособност? Защо са ги раздавали тогава с толкова лека ръка? На подобни въпроси тези герои отдавна би трябвало да отговарят, изправени пред съд. Редом с тези тарикати на едро трябва да бъдат изправени пред везните на Темида и онези конкретни борсови спекуланти, които в навечерието на кризата, а и след това, прибраха милиарди долари и оставиха напълно съзнателно след себе си десетки хиляди безработни. Никой влиятелен политик или безскрупулен съдия днес дори не си помисля да потърси някаква отговорност от тези крупни печалбари за сметка на хиляди, а вече и милиони, озовали се сред недоимък хора, една част от които вече не са сред живите поради тежките лишения.
Както споменахме по-горе, политиците от ранга на Ангела Меркел предпочитат да размиват вината върху цялото човечество. Така е най-лесно - когато

посочиш с пръст целия свят

ти всъщност сочиш в небитието и не търсиш сметка от никого. И така, оказва се, че конкретни виновни за това престъпно деяние спрямо човечеството, наречено световна икономическа криза, няма. И пак опираме до непреодолимата стена на баналната фраза: За милиони няма закони, за кокошка - няма прошка. Това е така, защото светът на съвременния капитал се движи шеметно в орбитата на корупцията, бруталността и страха, без да има значение дали става дума за начина на живот в България или в Съединените щати. Едно е ясно. Тази криза направи богатите още по-богати, а бедните - още по-бедни. Работодателите не спират да изхвърлят хора на улицата. Онези, които продължават да работят, живеят с постоянен страх, че поредните уволнени ще бъдат тъкмо самите те. Затова търпят прищевките на капиталистите, които намаляват заплатите на фона на растящата инфлация. Светът се поляризира още повече - до мъчителна болка. Тази нерадостна тенденция на икономическа стагнация по целия свят ще продължи и през тази година. Не по-оптимистични са прогнозите и за 2014 година. Такъв е бил и такъв ще бъде горчивият свят, заключен между полюсите на богатството и бедността. Деянията на богатите, подчинени на стремежа към увеличаване на капитала, остават винаги над закона. Над тях услужливата държавна власт издига не просто чадър, но и какви ли не защитни съоръжения, само и само да останат в полето на безотговорната анонимност. Затова пък тази вина се вменява на

 целокупното бедно човечество

Колко лесно е да се направи това от политици като Ангела Меркел...
Във всяко капиталистическо общество големият глезеник е така нареченият "частен бизнес".
Доколко може да се нарече той частен, след като при всяка своя грешка, водеща до обществено сътресение, той се скрива под удобната широка пола на държавата, за да ползва какви ли не правителствени и банкови протекции? Същевременно медии, всякакви стопански агенции, конюнктурни икономисти и банкери втълпяват в публичното пространство единствено важната роля на този частен бизнес за оптималното развитие на икономиката, за осигуряването на безалтернативно препитание на широките бедни народни слоеве.
Нагло лъжете, господа клакьори на дясната доктрина! Дори в условията на единствено удобната за капитала пазарна икономика частният бизнес, представляван от инвеститори, предприемачи и мениджъри, е само едната страна на този процес. Другата част е в ръцете на наемния труд, без който е немислимо да бъде реализирана каквато и да била делова идея. За съжаление самочувствието на работниците е непрекъснато принизявано от добре смазаната мощна машина на капиталистическата пропаганда. Това са не просто лозунги, хвърлени като прах на вятъра. Тяхната истинност издържа спокойно безпристрастната проверка дори на нашето постсоциалистическо съвремие.
На крак, о парии презрени,
на крак, о роби на труда!
Подтиснати и унизени,
ставайте срещу врага!
Интернационалът - международният пролетарски химн, написан от френския поет Южен Потие, до ден днешен изправя обронените от грижи чела на трудовото човечество по цял свят. Този химн, по музика на Пиер Дегейтер, изпълнен за първи път преди 125 години, през далечната 1888 година, плющи като камшик и днес за ушите на капиталистите. Тези вдъхновени слова продължават да напомнят на работническата класа за нейното състояние на потиснатост, но и за нейната неизчерпаема жизненост в борбата й срещу нейния изконен враг - капитализма.