Победата, която трябва да защитим

Ваня Добрева

Девети май е великият ден на победата над фашизма. Победа на европейската и световната цивилизация над модерното варварство, над антихуманизма и омразата. На 9 май отбелязваме победата на армиите на Съветския съюз, на Великобритания, на Съединените американски щати и Франция, които спасиха човечеството от обещания хилядолетен Хитлеров райх. Затова този ден се отбелязва като празник в обединена Европа.
Струва ми се, че днес особено актуални са няколко момента. На първо място, много е важно народите и държавите да се обединяват в ситуации, които заплашват световния мир, да преодоляват противоречията помежду си, така както направиха народите на СССР, САЩ, Великобритания и Франция в онези разделни за света времена. На второ място, вредно е да се подценява приносът на всяка една от държавите в антифашистката коалиция, а на такива опити ставаме свидетели, особено що се отнася до ролята на Съветския съюз във Втората световна война. На трето място, през последното десетилетие в Европа започнаха да се налагат неофашизмът, расизъм, ксенофобията и антисемитизмът. Техните представители открито демонстрират ненавист към различните от тях хора, организират провокации срещу свободата и демокрацията, призовават за реванш. Неслучайно тези дни под предлога, че забранява съветските символи, Латвийският парламент на практика се опита да осуети честването на великата дата.
У нас неофашизмът също стяга редици, особено в последните години. И това трябва да бъде осъзнато навреме от българското общество. Така например тази година в Луковия марш участваха 5000 млади хора от София. В медиите, и то в националната телевизия, с участието на уважавани учени се организира политическа реабилитация на министър-председателя от периода 1941-1944 г. Богдан Филов - на човека, който вкара страната в Тристранния фашистки пакт и оглави държавния терор над националната ни антифашистка съпротива. Все по-често публично се възхвалява кървавият професор Александър Цанков, който през 20-те години на ХХ век потуши Септемврийското въстание, изби цвета на българската интелигенция, даде началото на фашизоидната идеология и режим у нас. През последните два месеца редица политици рекламират забраната на партиите като най-ефикасното средство за радикален изход от настоящата икономическа криза, обявявайки антидемократичния преврат от 19 май 1934 г. за висок акт на гражданско мъжество и отговорност.
Все повече се масовизират и призивите за разрушаване на паметници на антифашисти, на паметника на Съветската армия. Последният пример е посегателството върху паметника на световния поет и антифашист Никола Вапцаров, създаден от големия скулптор Николай Шмиргела. Този паметник наскоро беше преместен в музея на тоталитарното изкуство в София. А това е още едно доказателство, че в България настоящата дълбока криза и мизерия са в състояние да родят чудовища. Ето защо ще повторя тревожните думи на Юлиус Фучик: Хора, бдете!