Оптимизмът на един песимизъм

Паун ЦОНЕВ

Тревогата, че вече не се четат книги иска малка корекция - не се чете сериозна литература. Иначе всякакви комерсиализирани мелодрами, мистериозни измишльотини и бандитски истории никнат като гъби след дъжд. После оживено се анализират във фризьорските салони. А в повечето случаи стойностната книжнина остава незабелязана. В този ред на мисли най-новата книга на проф. Андрей Пантев "Винаги ще има варвари" със сигурност не е касов бестселър. Но тя е написана толкова възхитително талантливо и в същото време е така академично мъдра, което без съмнение я прави топ събитие в българската историческа есеистика. Многопластовият паралелен исторически анализ е поднесен на онзи брилянтен език и стил, който е запазената марка на Андрей Пантев. С една дума, това е книга, която просто те кара да хукнеш към книжарницата.
Преди няколко години, когато на проф. Андрей Пантев бе присъдено званието "Почетен доктор" на Великотърновския университет, той бе озаглавил встъпителната си лекция "Здравословният песимизъм на историята". Сега той ни поднася цяло изследване на тази тема. "Сравнително лесно е да посочиш какво е било погрешно в миналото. Мъдростта от историческото мислене лежи в способността да предскажеш какво от днешния свят утре ще бъде укорявано или осмивано като грешка, престъпление или глупост." Така завършва "Винаги ще има варвари"- поредната, убедени сме, не и последната книга на Андрей Пантев.
Авторът саркастично пита няма ли много от стойностите и принципите, които почитаме днес, да бъдат обект на ирония и отрицание от страна на следващите поколения? Без излишна назидателност той напомня със стотици примери, набрани от огромен географски обхват, колко заблуди за "вечна правда на света" са се израждали в чудовищни исторически експерименти. За него основният фактор в историческото битие е природната същност на човека, която не се е променила съществено през последните хилядолетия. Той напомня максимата, че Бог обича всички хора, но от никого не е във възторг. Което трябва да ни държи нащрек, за да бъдем подготвени към неизбежни стълкновения, независимо от изумителния технологически прогрес и възвишените стремежи.
Андрей Пантев прави и нещо друго - той трасира разликите между личната и общоприетата история. Много хора по света са посрещали великите исторически събития с безразличие. А на някои те са носели и лични нещастия. Книгата е и предупреждение спрямо заблуди, които лесно се яхват от всякакви обществени и политически шарлатани. В главата "Добродетел или рацио" авторът анализира колко много говорим и колко малко всъщност знаем за демокрацията. "Обезсмислена от папагалска употреба, потопена в гъстия сироп на изкуствена привлекателност... привързаността към демокрацията днес често прилича повече на тест за благонадежност, отколкото на убеждения, основани на познанието."
"Оцетът и парфюмът на историята", "Храбростта е самотница", "Откъде идват границите" са истински бисери в книгата, които разкриват сложните и крайно противоречиви факти и процеси, от които е изградена историческата тъкан.
Авторът възразява например на общоприетото схващане, че България стои на кръстопът. Тогава, когато кръстопътищата са произвеждали особена култура, както става това например с Малта и Сицилия, България става затворена килия, останала настрани от ветровете, докарали раждането на модерния свят. Иначе всяка страна, както посочва той, дори и Финландия, може да се обяви за кръстопът. Това само по себе си още не е позитивна историческа категория. Нито пък извинение за културно-историческа ленивост.
Според проф. Пантев историята на световната глупост е най-слабо изучавана. Което е голям пропуск, защото "безсмъртната човешка глупост е често пъти по-силна и по-опасна от всичко останало неразумно действие." Примери колкото щеш. Маниакалната глупост на Хитлер да изгони всички еврейски учени от Германия, които после допринасят в голяма степен за фиаското му. Комунистическата система в Европа е фундаментална глупост с претенцията си за вечност. В момента, когато от Запад хвърлят над София бомби и наричат правителството "престъпна клика", а от Изток е надвиснала една победоносна армия, премиерът Б. Филов пише в дневника си, че се учи да кара новият си автомобил, подарен му от германците...
С тази книга Пантев потвърждава особеното си място в науката като историк-мислител. Той не открива фактите - той ги съпоставя и тълкува. Само така можем наистина да намерим заслугите и приоритетите в нашето историческо битие, защото според него няма оценка без сравнение. България все още не се е избавила от провинциализма на своето историческо осмисляне - дефект, посочен от покойния проф. Николай Генчев. Тази книга е ярък принос в това преодоляване. Заглавието не е нито безутешно, нито навява зловеща предопределеност. Само потвърждава облика на хората и на света от миналото, които присъстват днес. Наистина ли винаги ще има варвари? Слава богу, да. Защото това движи прогреса.