"Миграцията" на парите

Иванко Чакъров

Това е една щекотлива тема. Официалното мнение е, че българинът харчи толкова, колкото получава. С други думи, харчлъкът му е съобразен с регламентираните доходи. Тези, които попълва в годишната си данъчна декларация. Ако, разбира се, вписва всичките си доходи. Защото и тук се наблюдават доста нарушения - например немалко хора не вписват приходите си от наеми, консултации, ренти и т.н. Тоест всичко, което не може да се докаже по документален път. А статистиката отчита точно това - официално регистрираните доходи. Обаче и това не е съвсем вярно. Българският парадокс действа с пълна сила. Например у нас повече от 70-80% от работодателите действат по една добре изпипана и изпитана схема. А тя е следната - работниците се назначават на минимална работна заплата. Освен това и на половин работен ден. А иначе работникът работи по 8,5, а често и повече часа. Съответно и възнаграждението му е по-голямо, отколкото се вписва във ведомостта за получена заплата. Целта е пределно ясна - осигуровките са далеч по-малки от тези, които трябва да се изплатят. На пръв поглед "и вълкът е сит, и агнето е цяло". Но не е точно така. Защото

"агнето" един ден трябва да се пенсионира

И тогава ще получи пенсия, от която просто ще му се прииска да го заколят. Но "агнетата" си мълчат, само и само за да не ги заколят предварително. Едва ли има работодател в страната ни, който ще прости на работника или служителя си, ако се разприказва.
Това е лошо несъмнено. Но по-лошо е друго. В държавата ни има десетки агенции, инспекции и други институции, чиито задължения са да следят за нарушения на законите и подзаконовите разпоредби. Но си траят. А защо? Много просто - заплатите им не са високи и те си ги попълват с пликчета с финикийски знаци. Работодателят предпочита, вместо да плати глоба от 5000 лв., да "мушне" на инспектора 500 лв. И парадоксът продължава, но на държавно ниво. Защото тези 500 лв. също са нерегламентирани, т.е. статистиката не ги отчита. Но те се харчат. И после се чудим - абе, защо лицето Х получава 500-600 лв., а харчи тройно, че и четворно повече.
Другият начин за получаване на нерегламентирани доходи е т.нар. черноработнически труд. Безработицата у нас е голяма. Но колко от официално регистрираните безработни наистина са такива. И тук статистиката отново мълчи. Защото едва ли знае (а може би не иска), че хиляди безработни получават известно време помощ от държавата, последната ги осигурява върху нея и това влиза в официалните регистри. Но немалка част от тях си намират някаква работа, най-често сезонна, получават пари, които никъде не се отчитат. Но те също се харчат. Гледаш го - безработен, а в същото време през ден-два носи пликове с различни покупки. Това държавната администрация също го знае, но си трае. Така е по-удобно - защо да си разваля рахатлъка.
 Други хора пък въобще не си правят труда да се регистрират на борсата. Работят "на черно", получават реални пари, които пак не се отчитат никъде, но пак се харчат. Е, не получават осигуровки - някои не искат под предлог, че не знаят къде ще потънат тези осигуровки, а и дали ще доживеят до пенсия. Други сами се осигуряват, без да имат каквото и да е трудовоправно основание. Но държавните служители пак си мълчат. А биха могли да попитат: "А бе, аланкоолу, никъде не се водиш на работа, а пък внасяш осигуровки, откъде пари за тях?" Но защо трябва да се разплита кошницата, като част от нея са и самите те.
Ами доходите на неофициално работещите пенсионери? Официално е пенсионер с общо взето невисока пенсия. Но си е намерил някаква работа - я градина ще поддържа у по-богатите българи, я дете или болна жена ще гледа, я пари от наем ще получава. И това отново са доходи, неотчитани никъде. И пак се харчат, и пак никой не пита откъде идват тези пари.
Има и един друг канал за нерегламентирани доходи. И тези доходи са много високи. Те са престъпна дейност - като се почне от документална, респективно финансови измами, та се стигне до проституция, отвличания и т.н. За тези канали оторизираните органи знаят, борят се срещу тях. Но как се борят? Тук шопът би отговорил простичко: "Абе, борат се они, ама като свиня с тиква!"
Теорията казва, че срещу общата сума пари в обращение стоят стоки и услуги и между тях следва да има тъждественост. У нас на практика също е така. Но ако вземем сумата от официалните доходи на българина и ги сравним със сумата от стоки и услуги, ще установим, че втората е доста по-голяма от първата. Изводът е, че равновесието идва от

нерегламентираните доходи, които обаче са реални пари

Съществува и една друга схема, която също е позната на държавната администрация, но пак нищо не прави по причини, които посочихме по-горе. Между производители и търговци съществува неофициално споразумение при техните контакти. Първите произвеждат стоки, които реално отговарят на пазарните нужди. Но по документи не е съвсем така, защото конкретната конюнктура ги кара да съставят документи с невярно съдържание - произвежда се повече, но според споразумението с търговците се отчита по-малко. Търговците на едро и дребно правят същото. Целта е укриване на данъци, включително и най-често на ДДС, спестяване на осигуровки. Това са "черни" пари, които липсват в баланса на доходите и разходите на населението. Навремето в същия този баланс имаше раздел В - други доходи и разходи. В него нищо не се посочваше. Но точно в него се криеше т.нар. миграция на парите. Тази "миграция" беше тема табу по обясними за времето си причини. Но точно тя "връзваше" салдото като равенство между сума пари в обращение и сума на стоки и услуги.
Връзката между производители и търговци е двустранна. Общото между тях е, че са и основни работодатели. Другото "общо" е, че са основни играчи при движението на паричните потоци, а това в голяма степен предопределя доходите и разходите на населението. По-лошото е, че държавната администрация е в услуга на споменатите играчи.
И пак възниква въпросът: харчи ли българинът повече, отколкото получава? И по-общо - толкова ли е беден, за колкото се представя? Дали това не е поредната българска мистерия?
За мен отговорът има два аспекта. Ако изключим нерегламентираните доходи, той харчи повече, но ако ги включим, българинът харчи точно толкова, колкото получава. А че има бедни, има. И те харчат толкова, колкото получават - разбира се, много по-малко. Ама колко са те в процентен дял? Статистиката отново мълчи. Или защото не я интересува, или й е по-удобно. Второто като че ли е по-вярно. Трябва да се разплете кошницата. Но никой няма полза. Защото трябва ли да се разплита нещо, което е вече оплетено.
В крайна сметка получава се една странна симбиоза между хитър народ и слаба държава. И на двете страни им е изгодна тази симбиоза. Тя е не от вчера или днес. Ако се върнем повече от 100 години назад, ще установим, че винаги си я е имало. А още по-лошото е, че ще си съществува още дълго. Независимо колко още народни събрания, колко правителства ще се изредят.