Да е в този живот!

Димитър Здравков

Време е да се говори "истината и само истината". Това юридическо клише, което по-често се чува в съдебната зала и по-рядко в съвременното ни общество, е призив към всички онези, които все още разбират себе си като значими, необходими, истински.
Извънреден момент - извънредни настроения.
Но! Последните две десетилетия ТЕ, подпалвачите на народното недоволство, сториха всичко, що може да се направи, за да изградят и съхранят, разпространят и наложат кривото огледало. То, огледалото, безпощадно отразява цялото ни общество изкривено, както на ТЯХ е удобно. Мислим се за едни, а се виждаме други. Говорим едно, а ехото отвръща друго.
Няма ехо.
Това е гласът на олигархията. Той ни отвръща. С равен и спокоен тон ни говори. Приятелски.
Сега същият този "приятелски" глас подтиква, подканя, насърчава: "Протестирай!". Дори сам е намерил място някъде на площадите.
Тази констатация може да не е най-точна, но със сигурност е в най-точния момент. Моментът, в който отново синдикатите, неправителствените организации, работниците, трудещите се български граждани са водени към недопустими действия в услуга на доскоро управляващото-разграбващото мнозинство, на онази партия с малка история, но с големи претенции, с голяма воля, но малки възможности, с много поддръжници, но без съидейници. Защото самата ТЯ е лишена от идея.
И пак добронамереният глас: "Протестирай!".
Не, това е недопустимо! И всички вие сте длъжни най-вече пред себе си, пред децата си, пред семействата си, пред близките си, пред всичко, що ви е мило и милее за вас, да си дадете сметка - в какъв опасен сценарий се опитват да ви въвлекат. ТЕ. Безскрупулно. Вулгарно. Безпощадно.
Всички вие трябва да сте наясно, че тръгвайки да протестирате, ще го правите срещу себе си, собствените си интереси, идеалите си. От протести в момента имат нужда само ТЕ! Олигарсите!
Защо? Как така? Питането е уместно.
Първо, без да се налага да заставате на страната на действащото правителство, сами разбирате, че първите законодателни промени, които бяха направени в енергетиката, са тясно свързани с всички останали сектори от икономиката и обществения живот - минна промишленост, търговия, транспорт, здравеопазване и т.н. Илюзия е, че с направените промени миньорите ще останат без работа. Илюзия е, че вследствие на промените изобщо някой ще остане без работа.
Истина е, че с направените промени в закона за енергетиката бяха постигнати няколко решителни и важни стъпки към пречупване на схемата за изцеждане на жизнените сили на обикновения българин, на народа. Замислете се - с преструктурирането на енергийния микс, с намаляването на такса пренос, с орязването на всички онези "зелени, кафяви" и други цветове енергии, които до момента душеха крайните потребители, тоест НАС, обикновените, бе навредено единствено на ТЯХ. На олигарсите. На онези, които не просто живеят, а са велики, не просто печелят, а трупат, не просто имат, а притежават. На гърба на всички НАС - обикновените, трудещите се, онези, които гласът подтиква към протеста. На тези, на които синдикатите са призвани да бъдат защитници, а не укротители, да вдъхват увереност, а не опиянение, в интерес на ТЯХ. Олигарсите.
Второ, приемането на промени в Наказателния кодекс по отношение на прилагане на цялата строгост на закона за посегателство върху учители, възпитатели, лекари и други възрожденци на нашето време, е израз само и единствено на категоричното намерение да бъде сложен край на хаоса. Хаосът, за който напоследък ни бе забранено да говорим, да мислим, дори се страхувахме да го правим. Хаосът, породен от безумните амбиции на някой, който счита себе си за Бог, а Бог за свой наместник. Амин.
Дори само заради тези редове, които не изчерпват всичко, и може би не са най-обективни, си заслужава да се обърнете към себе си, към съвестта си.
Попитайте я дали си заслужава да им служите? Защото ако хората имаха избор да живеят и друг живот, то отговорът щеше да е много лесен - пробвам и ще видя какво ще стане, ако бъркам - другият живот! Но не, нямаме този избор, не може и да го имаме.
Затова - нека да е в този живот!