А сега накъде?

Радостина ГЕОРГИЕВА*

Една от най-обсъжданите теми през последните дни е "грешката" на Кармен Райнхарт и Кенет Рогоф. Двамата икономисти от Харвард публикуваха научен труд със заглавие "Растеж във време на дълг" през 2010 г., който се превърна в нещо като библия за икономистите по света, търсещи решение за справяне с кризата. Според книгата, за да се радва на растеж икономиката на една държава, то дългът й не трябва да е повече от 90% от брутния й вътрешен продукт. Оказа се обаче, че двамата професори са сбъркали в изчисленията си. И докато това може да се отдаде на невнимание, по-обстоен анализ на използваната от тях информация показала, че също така са изключили примери, противоречащи на теорията им. С две думи: умишлена измама.
Сред най-пламенните привърженици на Райнхарт и Рогоф е и еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен, който от години гордо развява знамето на икономическите съкращения и многократно е цитирал двамата икономисти и публикацията им като аргумент за финансовата си политика. Българското правителство също беше част от техния лагер. Едно от нещата, с които най-много се гордее кабинетът "Борисов", беше именно строгата фискална политика. Само преди месец президентът Плевнелиев потвърди, че това е курсът, който страната ще продължи да поддържа и занапред. Разкритията на докторанта от Масачузетския университет в Амхърст - Томас Херндън, открил грешките на Райнхарт и Рогоф, обаче показват, че Европа може би се е качила на борда на Титаник.
 "А сега накъде?" е въпросът, който трябва да си постави Европа. Г-н Рен, г-жа Меркел (която де факто управлява Европа) и Европейската централна банка обаче продължават да настояват, че поетият курс е правилен. Икономическите съкращения не изглежда да помагат на средностатистическия европеец, а вече имаме и доказателство черно на бяло, че теорията за предписването им е изначално дефектна. Въпреки това ЕЦБ излезе със становището, че фискалната консолидация трябва да продължи. Същото каза и Оли Рен. На въпроса дали скандалът с проучването на Райнхарт и Рогоф е променил виждането му за икономическата политика на ЕС, г-н Рен отговори уклончиво, че е важно да имаме най-достоверния и точен анализ на връзката между държавния дълг и БВП, но че политиката на съюза не се базира само върху един научен труд. 
За мнозина, сред които е и носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, беше ясно от самото начало, че изходът от кризата не е чрез затягане на коланите. Близо три години по-късно резултати липсват. Ако въобще може да се говори за някакво развитие, то е към по-лошо. За разлика от нас, САЩ поеха друг курс и тяхната икономика показва осезаеми признаци на подобрение с рекордно ниска безработица за последните пет години, докато на Стария континент този показател също е рекорден, но в обратната посока.
Европейската стратегия за справяне с кризата посредством затягане на коланите е много сходна със стандартната форма на лечение, предписвана от повечето лекари преди няколко века - кръвопускане, дори и в случаите, когато пациентът е жертва на огнестрелна рана. Като трите мъдри маймуни смелите предводители на ЕС напълно са се абстрахирали от света около себе си и не се отказват от почти догматичната си вяра в собствената си правота, въпреки фактите, въпреки човешкото страдание и мизерията, на която осъдиха милиони европейци. Бяхме превърнати в опитни мишки, които да докажат дали теорията на Райнхарт и Рогоф, базирана на американската система след Втората световна война, е валидна и за модерна Европа. Експериментът се провали, но експериментаторите отказват да го прекратят.
"А сега накъде?" е въпросът, който си задават милиони европейци, загубили работа, дом, вяра в институциите и в по-доброто бъдеще. Изглежда единствените, които не си задават този въпрос, са именно хората, които могат да им ги върнат.

----
*Авторката е студентка в магистърската програма "Еврокултура" на Университета на Упсала, Швеция, и Страсбургския университет, Франция