На фокус
Турски неоосманисти... допълват Ердоган
Журналисти от електронното издание BULTURK в Истанбул разкриват в прав текст неговите геополитически планове и амбиции в Сирия
/ брой: 243
Тези дни, след „победоносното” окупиране от Ердогановата армия на голяма част от Сирия, в медиите на южната ни съседка продължават да ехтят неудържими отгласи на националистически възторг и опиянение от „новата роля” на бъдещия регионален и световен играч Турция. Като пример в това отношение може да се посочи едноименното електронно издание на изселническата антибългарска организация BULTURK в Истанбул, в което системно се излива най-разюздана неоосманистка пропаганда и маниакална шовинистична хистерия.
Така в две свои поредни статии от 11 декември т.г. шефът на въпросната организация и създател на т. нар. български социологически център BGSAM Рафет Улутюрк е превъзнесъл до небесата плановете и амбициите на Ердоган за „велика Турция” на ХХI век. В първата публикация, озаглавена „Историческата мисия на Турция и новият световен ред в Алепо”, надъханият самозван „публицист” направо се е изтървал в своите неоосманистки откровения. Според Улутюрк "Алепо като... един турски град от Османската империя до наши дни" и "спомен от миналото" най-после бил попаднал "под правилното ръководство на турската нация". Съдбата на този сирийски град щяла коренно да се промени, след като въпросната нация поемела своята „лидерска роля” в региона и света. Това щяло да стане „извън изкуствените граници на ХХ век”, които вече „не били валидни”. Затова „мисията на Турция” била да накара света да приема като нормално нейното „излизане извън тези граници”. И още - заграбването на Алепо и „турските операции в Сирия” били предизвестие за... „новия световен ред”. Визията за Турция вече била не само „да разшири физически своите граници”, но да се разпростре „духовно и стратегически”. Нещо повече, като запален турски патриот-визионер, Улутюрк отива по-нататък, внушавайки, че Сирия следва „да бъде разделена на три”, като в нея мирно и щастливо „под егидата на Турция” ще могат да живеят „араби, тюркмени и кюрди”. Вече обединената турска нация би трябвало да помисли как да си възвърне и „загубените земи в Киркук, Мосул и Средиземноморието”.
Истински апотеоз на тази развинтена Ердоганова неоосманистка хистерия е другата статия на самозвания геополитик, в която той проследява епохалните последствия от „побиването на турското знаме” в Алепо. На първо място това щяло да бъде „напомняне за историческата връзка на Османската империя с настоящето”. И нещо особено важно: това знаме носело посланието на „турската младеж” и внушението, че „Турция е не само наследник на миналото, но и сила, която ще оформя бъдещето на света” - все банални и до болка познати клишета от пантюркистката и панислямистката идеология на Реджеп Тайип Ердоган.
Вече в своя следваща статия от 12 декември журналистът от изданието Ерташ Чакър „разшифрова” напълно визията на своя надъхан началник, като стига до извода, че „османското наследство и културното въздействие на Турция ще задълбочат връзките й с народите на Близкия изток”, а страната щяла да демонстрира „нов лидерски модел”. Съвсем накрая Чакър настойчиво убеждава своите читатели, че по този начин Турция щяла „да спечели сърцата на народите от този регион”. Пропускайки само част от максимата на Ердоган, която предвижда да бъдат спечелени и... душите на наследниците на бившата рая.
Покрай тези шовинистични откровения на двамата автори от BULTURK не бива да се изпускат системните геополитически изцепки на „началника” Рафет Улутюрк, бивш снабдител на спортното дружество „Арда” в Кърджали, който отдавна е превърнал въпросната организация и нейния „социологически” център BGSAM в средище на разюзданата антибългарска пропаганда и арогантна намеса във вътрешните работи на страната ни. Тук ще припомним само „лекцията” на Улутюрк, който на 3 февруари 2023 г., при посещението си в „братски” Узбекистан, по време на срещата под мото „Държава лидер - Турция” упорито поучава „братята узбеки”, че възстановяването на османската империя на Балканите трябвало да започне именно от България, която била най-подходящото място за осъществяване на пробив на Балканите.
Силно „загриженият” за съдбата на страната ни патриот-неоосманист Рафет Улутюрк тези дни публикува и злободневна статия под заглавие „Kамбаните в България бият тревожно: унищожение или възраждане?”, в която, „разтревожен” от „политическия хаос” у нас, дава конкретни директиви за „спасяването” на държавата ни. Същият политолог-"визионер" преди време в Кърджали пък си бе позволил да привика ръководен кадър на БСП, за да му обърне „сериозно внимание” с указание да бъдат спрени критиките на партията срещу турския президент Ердоган. Като любопитна подробност можем да отбележим и факта, че „загриженият” за съдбата на България и президента на Турция „публицист” е станал едва ли не любим събеседник на националното ни радио. Както се казва в такива случаи, каквото повикало, такова се обадило.
Една от новите имперски карти на „велика Турция”, в която България като по чудо е „пощадена”, докато Гърция е показана като част от възстановената Османска империя. Публикувана е в критичен материал на един от последните броеве на турското електронно издание “Sosyalizm.org