"Ангел в нощта" - когато всичко се прави със сърце

Честването във връзка с юбилея на едно от най-добрите книгоиздателства у нас - "Персей", се състоя в Чешкия център на ул. "Г. С. Раковски" в столицата. Юбилеят е всъщност двоен - за самото издателство, но и за неговия основател - уважавания редактор, критик, но и поет Пламен Тотев, който окръгли 60 години. Хубав повод двойният празник да бъде почетен с поетичен рецитал и с книга.

Истинска наслада носят чудесните изпълнения на дует "Шик" - Краси и Вили Гюлмезови. Грaндами на родната поезия, каквито са Маргарита Петкова и Ива Николова, се оказват близки до сърцето и душата на издателя Пламен Тотев. Сред гостите се открояваха поетът Димитър Христов, преводачите от френски Андрей и Анета Манолови. Някогашни ученици на Пламен Тотев от Ловешката езикова гимназия, където той е преподавал в рамките на две години. Съученички от родния град, с които е приятел и до днес. Синът Стефан, по-малката му дъщеря, съпругата му. Т.е., почти семеен кръг. Събитието не беше медийно огласено, като Пламен Тотев изрично направи тази уговорка, че е събрал само най-близките. И действително вечерта беше сърдечна среща между близки хора. Днес рядко сме свидетели на подобен род форуми - постигането на човешка интимност, вън от показното, вън от бляскавото, но топлещо сърцето. След реализирани около 700 книги, които са най-разнообразни в жанров аспект - от поезия, през роман, до литературна критика и история, дойде времето самият Пламен Тотев да представи своя книга.

"Ангел в нощта" е красиво оформено томче, стилизираната корица е дело на Стефан Тотев, който заснемаше събитието. Жанрово книгата е неопределима. Тук са поместени някои от емблематичните стихове на Пламен Тотев, превърнали се в красиви песни. Но сред страниците четем откровения, свързани с личности като Евтим Евтимов, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Петко Троев. Главите, посветени на родния Ловеч, излъчват силната обич и благодарност към онова място, носещо усещането за първите прочетени книги, за уюта на бащиния дом, вълненията, свързани с училището. Срещата с университетските преподаватели като проф. Милена Цанева, проф. Боян Ничев, проф. Людмила Стефанова, проф. Миглена Николчина, проф. Валери Стефанов, доц. Катя Станева, също носят усещането за човешко преклонение. Откровения бих нарекъл епизодите, посветени на Петя Буюклиева, Рени, семейство Гюлмезови.
Нашата литература е сравнително бедна откъм материали, свързани с дейността на книгоиздаването, и то споделено от книгоиздател. Отпреди 1944 г. знаем за Чипев, "Хемус", "Хр. Г. Данов", Чинков, Чилингиров... Малцина от тях обаче оставят спомени в отделна книга. Пламен Тотев има няколко есета, посветени на дейността си като книгоиздател. Те се превръщат в ценност сами по себе си, имайки предвид редкостта на темата.
Интерaктивността е друга новост, с която изненадва "Ангел в нощта" - всички песни могат да се чуят, след като се сканира кюар кодът, приложен към тях. Ето кое е отличимото при "Персей" - гъвкавостта, креативността, новото. Ние сме в епохата на дигиталното - Пламен Тотев съумява да съчетае модерното, авангардното с класическото; книгата не е електронна, тя се разлиства, тя носи аромата на мастило. Разгръщайки страниците й, се получава оная магия, позната вече седем столетия след изобретението на Гутенберг.

Каква е магията обаче на възрожденския град Ловеч? Неговата впечатляваща средновековна история - някогашната крепост, от която се въззема възстановяването на Втората българска държава от славните Асен, Петър и Калоян, а по-сетне, през Възраждането, сред учителите в града е бил Петко Славейков, трагична е съдбата на Ловеч по времето на Освободителните войни - населението е подложено на поголовна сеч. Днес видни ловчанлии са космонавтът Георги Иванов, писателят Димитър Димов и, разбира се, издателят Пламен Тотев. Там, в родния си град, тогавашният младеж се влюбва в книгите и те стават негова страст - и в двата смисъла на думата. Там се случва събитието на живота му - сам признава: "В този град, още от дете, едва научило се да чете, обикнах книгите." И това реално предопределя посоката на живота му. Изчитането на световната класика, абонирането за градската библиотека, сприятеляването с книжарницата, уединението с поредната книга - това е училищният живот на малкия, скромен Пламен. Споменът за Христо Кърпачев обаче разкрива способността на Пламен Тотев да мисли културологично, да има памет, да формира историческо мислене - все качества, които липсват в нашето днес. Едва ли не всичко, което свързваме по някакъв начин с отминалата епоха отпреди 1989 г., се стремим да зачеркнем, да отречем. Но талантът, саможертвата, устремът за борба и постигането на по-добър и по-справедлив свят са налични и днес.
Христо Кърпачев в нашето настояще е почти неизвестен поет. Причината се корени в лепнатия етикет - партизански поет. Но именно днес и движението, и писателите на/от онова време трябва да изследваме обективно и отговорно. Иван Нивянин, Николай Хрелков, Васил Воденичарски са всъщност талантливи пишещи млади хора, пожертвали собствения си живот за една кауза, за една идея. Те реално нямат никаква вина за провала и по-сетнешното извращение на същата тази идея. Дори бихме могли да кажем, че се явяват жертва на свирепото време, настъпило веднага подир кончината им.
Журналистическата дейност на Пламен Тотев не е толкова известна, но е същностна част от творческата му биография. Сам той цени тази своя професия (особено престоя си в "Новинар"), споделяйки, че му позволява да създаде контакти със среди в попмузиката, към която изпитва същата страст, каквато и към книгите и създаването им. Така спонтанно се раждат и хубавите му текстове, превърнати в популярни поп песни. Шлагерите, създадени по негова лирика, са запеваеми, разпознаваеми, обичани.
Книгата е не само откровение, не е само истина, тя е и дипломация. Тя може да помирява враждуващите. И така става с някои от издадените книги от "Персей" - в Северна Македония Пламен Тотев и издателството играят дипломатическа роля. А това разкрива колко важна е дейността на книгоиздателя. Отношението към Чехия - паметта, че някога именно обичащи България чехи отдават сили и живот, за да се съгради наново отечеството ни - братята Прошек, първите музиканти - та и легендарният лютиер, обезсмъртен от Виктор Пасков, проф. Иван Мърквичка... Значими чешки писатели представя "Персей" - и самата премиера на тази книга беше именно в уютния салон на Чешкия център.

"Ангел в нощта" отдавна е обичан поп хит. Няколко са емблематичните изпълнения - първото е на Емилия, а второто (от 2014-а) на фамилия Гюлмезови. Сама по себе си песента е интересна, защото реално принадлежи на два жанра - попфолка и попмузиката. Култивирайки единия, се оказва същевременно принос в другия. От тази двоякост творбата само печели повече почитатели и популярност. Вероятно, ако сега имаме класация "Вечните песни на България" (правена неколкократно), "Ангел в нощта" би попаднала в челните позиции. Сам авторът разказва как се е появила песента, разкрит е първообразът й. Съдбата на творбата се преплита с творческите светове на телевизионен водещ (Драгомир Драганов), утвърдила се певица с подчертан лиричен репертоар (Емилия), любим дует на поне две поколения у нас ("Шик"). Ангелът се превръща в символ, отстояващ и пазещ доброто. Нежността е крехка, красотата е застрашена от грозното, пошлото, лицемерното. Сълзите на ангела-жена очистват земята ни от "думи-кал", носещи болка и печал. Силата на поетическото слово е водеща. Тя великолепно се съчетава с нежната музика и се получава една ефирна мелодика. Тази изящна мелодична линия е озвучена от меките тембри на певици с хубави гласове и песента наистина е извайвана при изпълнението си, а при слушането си - извисява. Музикалната елегия внушава наистина усещането за светлосянка - макар да носи болезнено усещане за самота и неразбраност, актът на летенето, символиката на ангела сякаш обещават, че доброто ще победи. Т.е., тази песен не носи горчивина и песимизъм, макар да е тъжна. Все пак подир нощта иде денят. Все пак ангелът е безсмъртен. Носи обич. Търси обич. И ще дари. Ще намери. Някога... Все пак той носи красотата, нежността, обичта и парещата топлина на сълзата.
Силна е главата, посветена на Рени. Малко по-напред споменах, че попфолкът е сравнително нов жанр, който се развива, особено през последните 10-15 години. Свидетели сме как една от най-успешните изпълнителки от попфолка - Софи Маринова, заедно със симфоничен оркестър, ръководен от маестро Йордан Камджалов, реализира грандиозно шоу в зала 1 на НДК. Близо два часа, наред с етно музика ("Джелем джелем") звучаха арии на Кармен, но и шлагерът с текст на Ран Босилек "Я, кажи ми, облаче ле бяло", което беше и кулминацията на концерта. Пламен Тотев припомня, че Рени е първата певица от този жанр, която организира концерт в емблематичната зала преди четвърт век. Съдействие оказва и той. Ако можем да говорим за елитни изпълнители в попфолка, то Рени безспорно е сред тази представителна и открояваща се прослойка, чието творчество се отличава с естетически достижения - както в музикално, така и в текстово отношение. Когато един ден се пише историята на жанра у нас, тази глава на Пламен Тотев ще има безценна роля. Тя е образец за толерантността на човека, на личността му.
Той е добронамерен. Вярва в доброто, защото е закърмен с него и с красотата. Убеден е, че изкуството носи именно тези добродетели, които извисяват хората, които сближават душите ни. Вероятно затова и лирическите му текстове са така силни, магнетични, ярки.
Както Пламен Тотев има широк и дълбинен поглед за/към литературата, така е и историческото му усещане - вчера и днес са свързани, не е необходимо да отричаме всичко от миналото ни, то е наше, то е част от нас, то в някаква степен ни е родило и изградило. Не бихме могли и без сегашното - защото ние живеем сега, четем сега, пишем сега, правим изкуство сега, с надеждата, че то ще остане и утре. Или поне една частичка от него. Та ето това е много важно да се изтъкне за човека, за личността на Пламен Тотев, и, мисля си, не е казвано до момента. А е нужно. Така разбираме, че искреността, почтеността, истинността му са автентични. И тук, дано не ми се разсърди, ще спомена, че в някаква степен е и наивен. По детски не, но по-скоро - творчески. Дали всеки творец не е малко наивен? И тази доверчивост, непринуденост всъщност са неизбежни, за да може да вярва човек в доброто, за да се надява, че то ще остане, че ще победи в душите ни.
"Две очи" влиза в диалог с предходната лирическа творба ("Ангел в нощта") - по отношение на елегичното звучене. И тя е красива, и тя е кристално изящна. И тук сме свидетели на цяла драма - погубили сме любовта, погубили сме самите себе си с бързане. Сякаш подтекстът е да сме по-бавни, по-безплътни - сиреч духовно обичащи, духовно свързани. Бързането носи грубост, способства искриците Надежда да угаснат. На искрата й е нужно време, за да извиси пламък, а той пък да лумне в огън. Дъждът и сълзите потушават тези пламъчета. Влюбените дълго трябва да се гледат безмълвно в очите. Не са нужни думи, не са нужни бързи движения, необходими са тишина, отдаденост, сливане, полет.
"Счупени криле" е една от най-красивите молитви, посветени на любовта в нашата литература. Само истински обичащият се моли за другия. Само истински обичащият не е способен на друга любов. Истинската любов е завинаги.
Този копнеж по споделеност, по сливане, се открива и в "Дай ми лято", "Няма те...", "Винаги до теб", "Мисля за теб", "Виждам те в съня си". В тези текстове внушението за споделеност, за взаимност е водещото. Постига се кристална интимност - красива, съкровена, религиозна дори. Обичането е духовно състояние. Щастието е духовна настройка.
Пламен Тотев е обичащ и щастлив човек. А чудото е, че прави такива като него много други хора - някои от които близки до сърцето му. Защото всичко се прави със сърце. Другото... другото просто не е истинско. Другото лъха на студ. А когато в една нощ, пък била тя и зимна, лети ангелът, тази нощ е свята.