Някои в Европа печелят от многото си жени

Илейн Генли

Бурката, или покриващото лицето було, привлича вниманието в дебатите за мюсюлманите имигранти във Франция. Друга противоречива традиция сред някои имигранти обаче не е толкова забелязвана, а е доста по-разпространена: полигамията.
Темата излезе на преден план наскоро, след като жена в западния град Нант бе глобена, защото шофирала с було върху лицето си. Служители обвиниха тогава нейния съпруг, че има поне още три жени и казаха, че той може би се облагодетелства финансово от тях, докато държавата плаща сметката.
Полигамията е един от няколкото проблема, като принудителния брак или гениталните осакатявания, пред които Франция и други европейски държави са изправени по отношение на имигрантите, които пристигат със собствени обичаи в разрез с местните закони. Експерти казват обаче, че полигамията във Франция може да бъде също свързана с измами, в които съпрузите ограбват щедрата система за социални помощи и пълнят джобовете си с държавни пари, предвидени за всяка от съпругите им.
"Те практикуват полигамията само заради това", каза Жан-Мари Бало, основател на асоциацията "Нуво па" (Нови стъпки), която помага на жените да избягат от полигамни ситуации. "Ще отида още по-далеч и ще кажа, че полигамистите тук във Франция създават поколение заради парите".
Бало каза, че дори знае за случаи, в които документите на законна съпруга са използвани за получаване на болнични грижи за втора съпруга, което представлява риск за здравето, тъй като медицинските данни се объркват.
Трудно е да се установи броят на полигамните семейства във Франция заради тайнствеността, съпровождаща тази практика. Националната консултативна комисия по човешките права обаче съобщи в доклад през 2006 г., че има минимум 16-20 хиляди полигамни семейства във Франция, или близо 180 000 души, включително деца. За сравнение, смята се, че по-малко от 2000 жени носят покривало от вида на бурката.
От десетилетия полигамията във Франция е легална за имигранти, които пристигат от която и да е от близо 50-те страни, където тя е законно призната. В исторически аспект вземането на много жени е било или социална и икономическа необходимост в бедни страни с висока смъртност, или знак за богатство и мъжко доминиране.
Франция забрани полигамията през 1993 г. В същото време бе поставено началото на процес на "разтурване на съвместното съжителство", за да се помогне на многобройните съпруги, живеещи в малки апартаменти с много деца, да се преместят в свои собствени домове. Експерти твърдят, че системата има голям успех.
Малтретирането обаче процъфтява. Особено уязвими са жени, пристигнали във Франция след 1993 г. - често пъти нелегално и следователно с ограничени възможности да се отърват от това положение.
Държавата "реши в минимална степен проблема с полигамията, но не създаде средства за пълното му решаване", каза Катрин Кантие от асоциацията "Ражфир", която помага на жени в беда да минат през френската бюрокрация, за да получат легален статут и държавно жилище.
Трудно е да се интервюират жени, които живеят в полигамия, защото според асоциациите настоящият деликатен климат умножава всекидневните им страхове да не бъдат заловени, както и чувството им на срам. Докладът за човешките права обаче съобщава за история, която показва как многото съпруги на един мъж и децата им могат да загубят собствената си идентичност.
Жена от Мали, където многоженството е законно, пристига във Франция през 1981 г. на 14-годишна възраст като съпруга номер 2, използвайки документите на съпруга номер 1, която съпругът изпратил обратно в Мали.
Шантал Брюне, законодателка от управляващата консервативна партия "Съюз за народно движение", призова тези дни за преглед регион по регион на програмата за семейни субсидии, за да се спре корупцията, извършвана от мъже, облагодетелстващи се от държавните помощи за незаконни съпруги. Брюне, която е написала книга за насилието срещу жени, каза, че има полигамни семейства в нейния район на изток от Париж и че още от 2004-2005 г. е поискала държавата да спре да си затваря очите.
"Да имаш деца не може да се приравни на получаване на заплата", каза тя.
Други страни в Европа също се борят с полигамията. Глоби и затворнически присъди, в някои случаи до 7 г., са най-често срещани за осъдените за полигамия в Европа. Изключение прави Норвегия. Във Франция бракът с повече от един човек е наказуем с година затвор и глоба от 45 000 евро.
Въпреки това законът се оспорва в Ирландия. А в Кипър съдът може да вземе предвид, че съответната култура или религия разрешават полигамията.
Карина Хаг, шведски законодател от опозиционната Социалдемократическа работническа партия, предупреди да не се бъркат концепциите за полигамия и култура. "Трябва да бъдете внимателни да не превръщате въпроса в етнически", каза тя. "В основата си това е въпрос за правата на жените".
Докладът на комисията по човешките права отбелязва, че, "разбира се, не може да става въпрос за обобщаване и възприемане на всички полигамни мъже като екзекутори".
Бало е по-циничен: "В живота винаги има хора, които защитават ада".