Много обичам децата

Стела Колева е родена на 1 март 1990 в Първомай, където израства и завършва средното си образование в СОУ "Проф. д-р Асен Златаров". След това се премества в София. Записва предучилищна и начална педагогика в СУ "Св. Климент Охридски". Не може да престане да обича Първомай, но много обича и специалноста, която изучава

Цитати:
"Държавата трябва да осигури работни места за родителите"
 

- Родният ти град е Първомай. Какво е да израснеш в по-малак град?
- Като всяка страна си има своите плюсове и минуси. Аз се гордея, че съм израснала в по-малък град. Имах прекрасно детство. Израснах сред много добри хора, които до ден-днешен са много ценни за мен. Ако можех да избирам къде да отрасна, бих посочила Първомай.
- Кога се премести в София? Беше ли ти трудно в началото?
- Още от малка мразя София. Винаги съм казвала, че никога няма да живея в този град. Преместих се да живея в София преди три години. Когато ме приеха да уча в Софийския университет. В началото ми беше много трудно, защото не бях живяла в толкова голям град, но с времето се свиква. Аз харесвам София и се радвам, че имах възможността да опозная града.
- Какво не знаят повечето хора за Първомай?
- Когато кажа, че съм от Първомай, хората свързват града най-често с вкусната първомайска лютеница. Първи май е обявен за празник на града. Ежегодно през целия месец в града се провеждат културни тържества. Събитията се организират от местното читалище. Изготвя се програма за целия месец май. Също така се провежда и празник на тракийската народна музика и песен. Събитието се организира отново от местното читалище. Целта на празника е да се съхранят, популяризират и обогатят тракийската народна музика и песен чрез инструменталните групи от района и страната. Октомври е посветен на поезията. Организира се литературен конкурс. От Първомай е и писателят Георги Караславов.
- Как живеят хората там?
- Хората в Първомай живеят спокойно и скромно. Градът е малък, всички се познават. Със земеделие се занимават малко хора, земеделска продукция за пазара няма. Сега не се говори за производство, за промишленост, за развитие на стопанството.
- С годините как се промени градът?
- За съжаление кризата си оказа своето влияние. Градът е малък, няма достатъчно свободни работни места. Хората видимо обедняха, но успяват да запазят добротата в себе си.
- Би ли се върнала отново там да живееш?
- Да, ако ми предложат работа по специалността. Смятам, че младите трябва да работят в малките градове.
- Софиянци как приемат дошлите от по-малките градове?
- В София отдавна истинските софиянци са малцинство. Надменността не е регионално качество. Познавам страхотни хора от София. Никога не съм усещала различно отношение от хората тук. Чувала съм обаче за по-лошо отношение  и предубеденост от хора, които не са от София. В крайна сметка, това колко е стойностен един човек не се определя от родното му място. Но явно, малко са хората, които осъзнават това.
- Учиш предучлищна и начална педагогика. Как точно избра тази специалност?
- Много обичам децата, тази любов към тях ми помогна в избора. Тази професия много ми допада. 
- Какви качества трябва да има човек, за да стане добър учител?
- На първо място трябва да му се отдава, да обича децата и да се въоръжи с огромно търпение. Учителят трябва да бъде човек за подражание. Винаги да бъде коректен към учениците, на които преподава. Да не си прави изводи за своите ученици от техните родители или близките им. Трябва да умее да увлича и заинтригува децата в часовете, да предразполага към дискусии по дадени теми и винаги да пише реални оценки.
- Срещаш се с много деца, правиш ли разлика между твоето и тяхното детство?
- Да, разликата е огромна. Днешните деца прекарват времето си в игри на компютъра. Моето детство е преминало сред природата на село при баба и дядо. Малчуганите много от малки се зомбират от компютрите, но това според мен е нормално, тъй като растат в такава епоха. Ако аз имам дете, ако мога, бих му подарила моето детство, отколкото това на сегашните деца.
- Как трябва да се възпитават днешни малчугани?
- С твърда ръка и повече морал. Учениците днес са все по-неуправляеми, неуважаващи, агресивни и жестоки и затова си има причини. Ако вкъщи среща агресия и заплахи от наказания,  детето започва да показва тези неща в училище. Но, като казвам твърда ръка, в никакъв случай не означава бой. С детето трябва много да се общува и да се обяснява защо дадено нещо не е правилно. Когато са малки, децата бързо забравят защо са били наказани. Може и по-бавно да се работи с тях, тогава има резултат.
- Какво трябва да осигурява държавата за децата?
- Повече свободни места в детските градини. По-високи детски надбавки и свободни работни места за родителите. Ако един родител не може да си позволи детска градина за детето, той не трябва да бъде осъждан за това, държавата трябва да поеме своята отговорност. Същото е и с местата в градините. Децата трябва да ходят на детска градина, там те се учат да общуват с връстниците си. Това после ще им помогне много в училище.