Англия и Франция гласят война срещу СССР през 1940 г.

Това книжле от 88 страници, откъси от което ви предлагаме, е издадено у нас преди 72 години. Отпечатано е в 20 000 тираж, но днес е трудно да се намери. А то съдържа важни признания и документи, някои от които са почти непознати за широката читателска публика. И са поредното доказателство, че в сегашната битка за историята на Втората световна война няма нищо ново, защото тя започва веднага след свършването й. Потресаващо е днешното премълчаване на факти и преиначаването на основни моменти от навечерието и хода на войната. Колцина са тези, които знаят, че Англия и Франция, вместо да воюват с фашистка Германия, на която през 1939 г. са обявили т.нар. странна война, през пролетта на 1940 г. се готвят най-усърдно за война срещу... Съветския съюз? И бленуват да завладеят не само Ленинград, но и Баку. 

Червената армия побеждава финландските войски трудно, но кой днес споменава, че Великобритания и Франция въоръжават финландците, които получават от тях стотици самолети, оръдия и какво ли още не. Германците потриват ръце. Ето какво пише ген. Гюнтер Блюментрит, началник щаб на 4-та армия: "Въпреки сключването на германо-съветския договор между страните остана хладно недоверие. Но отношенията между Русия и Запада, особено между Русия и Англия, бяха още по-лоши. По време на Руско-финландската война Англия едва не обяви война на Съветския съюз." ("Съдбоносни решения", колектив, второ издание, Държавно военно издателство, 1962 г., The fatal decisions, New York, 1956).

Нищо ново, нали! Виждаме го всеки ден. Пласт фалшификация, пласт мълчание - така се гради и днес на запад от нас политическата и военната история.

"Фалшификатори на историята" (историческа справка), Съветско информационно бюро при Министерския съвет на СССР, превод от руски, издание на Дирекция на печата, 1948 г.:

Из предговора към руското издание:

В края на месец януари Министерството на външните работи на Съединените щати със сътрудничеството на британското и френското министерства на външните работи, обнародва един сборник от доклади и различни записки от дневниците на хитлеристки дипломатически чиновници под мистериозното заглавие "Нацистко-съветските отношения 1939-1941 г." Както личи от предговора на този сборник, още през лятото на 1946 г. правителствата на САЩ, Великобритания и Франция са се споразумели да обнародват заловените в Германия от американските и английските военни власти архивни материали на германското министерство на външните работи от 1918-1945 г. Във връзка с това забележително е обстоятелството, че в обнародвания сборник са включени само материали, отнасящи се до периода 1939-1941 г., докато отнасящи се до предшестващите години и специално до Мюнхенския период, не са включени... в сборника и по такъв начин са били скрити от световното обществено мнение...

Американското, английското и френското правителства се решиха едностранчиво да обнародват германските документи, без да се спират пред фалшифицирането на историята, като се опитваха да оклеветят Съветския съюз, който изнесе на плещите си основната тежест на борбата срещу хитлеристката агресия.

... Предвид на това обстоятелство съветското правителство счита, че има право на свой ред да обнародва онези тайни документи за отношенията между хитлеристка Германия и правителствата на Англия, Франция и САЩ, които попаднаха в ръцете на съветското правителство и които тези правителства скриха от общественото мнение... Но ние смятаме, че тези документи, след всичко станало, трябва да бъдат обнародвани, за да може да се възстанови историческата истина.

Съветското правителство разполага с важни документи, заловени от съветските войски при разгрома на хитлеристка Германия, обнародването на които ще помогне да се осветли правилно действителният ход на подготовката и развитието на хитлеристката агресия и на Втората световна война...

Из глава IV "Създаването на "източен" фронт, нападението на Германия срещу СССР, противохитлеристката коалиция и въпросът за междусъюзническите отношения"

Сключвайки съветско-германския пакт за ненападение през месец август 1939 г., Съветският съюз нито за минута не се съмняваше, че рано или късно Хитлер ще нападне СССР... Затова първата задача на съветското правителство беше да създаде "източен" фронт срещу хитлеристката агресия, да се построи отбранителна линия край западните граници на белоруските и украинските земи и по такъв начин да се организира преграда срещу безпрепятственото напредване на германските войски на Изток. За това бе необходимо Западна Белорусия и Западна Украйна, заграбени от панска Полша през 1920 г., да се съединят със Съветска Белорусия и със Съветска Украйна и да се поставят там съветски войски. Тази работа не трябваше да се забавя, тъй като... хитлеристките войски, без да срещнат сериозно препятствие, можеха да заемат белоруските и украински земи по-рано от съветските войски. 

На 17 септември 1939 г., по заповед на съветското правителство, съветските войски преминаха предвоенната съветско-полска граница, заеха Западна Белорусия и Западна Украйна и започнаха строеж на отбрана успоредно на западната линия, която е известна в историята като линията "Кързън", установена на Версайлската конференция на съюзниците.

Няколко дена след това съветското правителство подписа пактове за взаимопомощ с балтийските държави, предвиждащи настаняването на гарнизони на съветската армия на териториите на Естония, Латвия и Литва, организирането на съветски летища и създаването на военноморски бази.

По такъв начин бе създадена основата на "източния" фронт...

При все това преобладаващото мнозинство на англо-френско-американските среди отговориха на тази стъпка на съветското правителство със злобна антисъветска кампания, окачествявайки я като агресия.

Намериха се впрочем и такива политически дейци, които се оказаха достатъчно предвидливи, за да разбират смисъла на съветската политика и да признаят за правилно създаването на "източния" фронт. Първо място сред тях принадлежи на г. Чърчил, тогава още военноморски министър, който в своята реч по радиото на 1 октомври 1939 г., след редица неприязнени нападки срещу Съветския съюз, заяви:

"Фактът, че руските армии трябваше да се намират на тази линия, бе съвършено необходим за сигурността на Русия срещу германската заплаха. Във всеки случай, позициите са заети и е създаден източен фронт, който нацистка Германия не се осмелява да нападне..."

Ако на западните граници на СССР, значително отдалечени от Москва, Минск и Киев, сигурността на СССР беше повече или по-малко задоволителна, то същото не можеше да се каже за северната граница на СССР. Тук на разстояние от някакви си 32 клм. от Ленинград се намираха финландските войски, командният състав на които в своето мнозинство се ориентираше към Хитлеристка Германия...

Не е чудно затова, че всички опити на СССР да намери общ език с финландското правителство за подобряване на отношенията между двете страни останаха безуспешни...

Финландското правителство отхвърли също така предложението на СССР да измести финландската граница в Карелийския провлак с няколко десетки километра, макар че съветското правителство бе съгласно в замяна на това да отстъпи на Финландия двойно по-голяма територия от Съветска Карелия.

Резултатите от съветско-финландската война са известни. Границите на СССР на северозапад и специално в областта на Ленинград бяха преместени напред и сигурността на СССР бе заздравена. Това изигра важна роля за отбраната на Съветския съюз срещу хитлеристката агресия, тъй като хитлеристка Германия и нейните финландски помощници трябваше да започнат настъплението си срещу северозападната част на СССР не при самия Ленинград, а от линия, отстояща от него почти на 150 клм. на северозапад.

В своята реч на сесията на Върховния съвет на СССР на 29 март 1940 г. В.М. Молотов заяви:

"Съветският съюз, който разби финландската армия и имаше пълната възможност да завземе цяла Финландия, не направи това и не поиска никакви контрибуции като обезщетение за своите военни разходи, както това би направила всяка друга държава, а ограничи своите искания до минимум...

Ние не поставяме в мирния договор никакви други цели, освен осигуряването на безопасността на Ленинград, Мурманск и мурманската ж.п. линия."

Следва да се отбележи, че макар финландските управляващи среди и да съдействаха с цялата си политика спрямо СССР на хитлеристка Германия, при все това англо-френските ръководители на Обществото на народите веднага застанаха на страната на финландското правителство, обявиха чрез Обществото на народите СССР за агрес[о]р и по този начин открито одобриха и подкрепиха започнатата от финландските управници война срещу Съветския съюз. Обществото на народите, което се опетни със своето покровителство и поощрение на японските и германо-италианските агрес[о]ри, по заповед на англо-френските ръководители послушно гласува резолюция против Съветския съюз, като демонстративно "изключи"  СССР от Обществото на народите.

... Англия и Франция всячески помагаха на финландската военщина... Англо-френските управници систематически снабдяваха Финландия с оръжие и енергично подготвяха стохиляден експедиционен корпус за изпращане във Финландия. За три месеца, изминали от началото на войната, Англия, според изявлението на Чембърлейн в Камарата на общините от 19 март 1940 г., предаде на Финландия 101 самолета, повече от 200 оръдия, стотици хиляди снаряди, авиационни бомби и противотанкови мини. Едновременно с това Даладие съобщи в Камарата на депутатите, че Франция е предала на Финландия 175 самолета, около 500 оръдия, повече от 5000 картечници, 1 000 000 снаряди и ръчни бомби и друго въоръжение.

За плановете на британското и френското правителства от това време напълно може да се съди от паметната бележка, предадена от англичаните на шведите на 2 март 1940 г., в която се казваше:

"Съюзническите правителства... след щателното разглеждане на всички възможности, достигнаха до извода, че единственото средство, с помощта на което те могат да окажат ефективна помощ на Финландия, е изпращането на съюзнически войски и те са готови да изпратят такива войски в отговор на финландската молба." (Нота на британската мисия от 2 март 1940 г., "Бяла книга", Министерство на външните работи на Швеция, Стокхолм, 1947 г., с. 120).

В това време, както на 19 март Чембърлейн заяви за това в английския парламент:

"Подготовката за изпращането на експедиционни части се провеждаше с максимална бързина и експедиционната армия бе готова за изпращането в началото на м. март... два месеца преди онзи срок, който бе определен от фелдмаршал Манерхайм за тяхното пристигане."

Чембърлейн добави, че числеността на тези части възлизаше на 100 000 души. Същевременно и френското правителство подготвяше свой окупационен корпус, наброяващ отначало 50 000 души, за изпращане във Финландия през Нарвик. Англо-френските управници развиваха тази войнствена активност по времето, когато Англия и Франция не проявиха никаква дейност на фронта срещу хитлеристка Германия и когато там се водеше тъй наречената "странна война".

Но военната помощ за Финландия срещу Съветския съюз бе само част от един по-широк замисъл на англо-френските империалисти. В споменатата "Бяла книга" на шведското Министерство на външните работи има документ, принадлежащ на шведския министър на външните работи, Гюнтер. В този документ се казва, че "изпращането на този контингент на войски влизаше в общия план за нападение срещу Съветския съюз" и че този план, започвайки от 15 март ще бъде приложен срещу Баку, а още по-рано - чрез Финландия."

("Бележки на Гюнтер от 2 март 1940 г.", Бяла книга на Министерството на външните работи на Швеция, Стокхолм, 1947 г., с. 119). 

В своята книга "Де Гол - диктаторът" Анри де Керелис писа следното за този план:

"Според този план... моторизираният експедиционен корпус, след като пристигне във Финландия през Норвегия, бързо би разпръснал дезорганизираните руски орди и би се насочил към Ленинград..."

(Анри де Керилис, "Де Гол - диктаторът", Монреал, 1945 г., с. 363-364).

Този план се изработваше във Франция от де Гол и от генерал Вейган, командващ тогава френските войски в Сирия, който се хвалеше, че "с известни подкрепления и с 200 самолета той би завладял Кавказ и би влязъл в Русия, като нож в масло."

... В генералните щабове на Англия и Франция усърдно се изработваха планове за такова нападение. Тези господа искаха вместо война срещу хитлеристка Германия, да започнат война срещу Съветския съюз.

Но не бе съдено тези планове да бъдат осъществени. В това време Финландия бе разгромена от съветските войски и бе принудена да капитулира, въпреки усилията на Англия и Франция да възпрепятстват нейната капитулация...

През средата на м. юни 1940 г. съветските войски влязоха в Естония, Латвия и Литва. На 27 юни същата година съветските войски влязоха в Буковина и в Молдавия, които Румъния беше откъснала от СССР след Октомврийската революция. По такъв начин образуването на "източния" фронт срещу хитлеристката агресия от Балтийско море до Черно море бе завършено...

Правилно ли постъпи английското правителство, като настани войските си по време на войната в Египет, въпреки протестите на египтяните? Безусловно, правилно! Това беше най-важното средство да се прегради пътят на хитлеристката агресия към Суецкия канал...

Правилно ли постъпи правителството на САЩ, като стовари войските си в Казабланка, въпреки протестите на мароканците и прякото военно  противодействие от страна на правителството на Петен, чиято власт се разпростираше над Мароко? Безусловно, правилно. Това беше най-сериозното средство да се създаде база за противодействие срещу германската агресия в непосредствена близост до Западна Европа...

Какво би станало, ако още преди нападението на Германия СССР не бе създал "източния" фронт далеч на запад от старите си граници, ако този фронт би минавал... по старата граница Ленинград, Нарва, Минск - Киев?

Това би дало възможност на войските на Хитлер да спечелят пространство от стотици километри... би довело до превземането на Москва от германците... Всичко това би довело до продължаването на войната поне с още две години и Втората световна война би завършила не в 1945 г., а в 1947 г. или малко по-късно.