07 Ноември 2024четвъртък12:29 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес в по-голямата част от страната ще бъде слънчево. В сутрешните часове около водните басейни, в котловините и равнините ще бъде с мъгли, които на места ще се задържат и преди обяд. Ще духа слаб вятър от изток-югоизток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София около минус 2°, в крайните югозападни райони от страната около плюс 2°, а максималните между 12° и 17°, в София - около 13°. Днес в по-голямата част от страната ще бъде слънчево. В сутрешните часове около водните басейни, в котловините и равнините ще бъде с мъгли, които на места ще се задържат и преди обяд. Ще духа слаб вятър от изток-югоизток. Минималните температури ще бъдат между минус 6° и минус 1°, в София около минус 2°, в крайните югозападни райони от страната около плюс 2°, а максималните между 12° и 17°, в София - около 13°.

СНИМКА: Pexels/Андреа Плакуадио

На фокус

Бедността като свинско със зеле

Или доколко ще се подобри благосъстоянието на уязвимите след увеличаване на линията на бедност до 638 лева

/ брой: 183

автор:Аида Паникян

visibility 3451

Какво е бедност? По дефиниция е състояние на липса или намаляване на благосъстоянието на отделен човек, група хора или общество за определен период от време, когато тези хора нямат средства, за да  задоволят основните си нужди като храна, вода, жилище, здравеопазване и образование. Причините за нея може да са различни, но последиците винаги са едни и същи - здравословни (лошо хранене, липса на достъп до медицински грижи, по-висок риск от хронични заболявания), трудности при получаване на образование, чувство на безпомощност, стигма, насилие, престъпност. Все неща, които отлично знае всеки и въпреки това си зададох този въпрос след бурните обсъждания на линията на бедност за 2025 г. - 638 лева. Но!
Ако погледнем статистиката, благосъстоянието на българина се подобрява - през второто тримесечие на 2024 г. средният доход на човек от домакинство е 3216 лв. и нараства с 20,5% спрямо същия период на 2023 г., а тримесечният общ разход средно на човек 2826 лв. и се увеличава с 18,8% спрямо същия период на предходната година. Звучи идеално, почти като в анекдота за свинското със зеле - за един свинското, за друг - зелето.
И пак според статистиката, през 2023 г., когато тогавашното правителство реши линията на бедност да е 504 лв., този праг общо за страната e бил 637,92 лв. средномесечно на човек от домакинство. Разбира се, в различните региони сумата е различна. "При този размер на линията под прага на бедност са били 1 325,9 хил. лица", отчете НСИ.

"Правителствената" линия изостава

Първо: с две години от средностатистическата. Въпреки това, министрите от кабинета се опитват да ни убедят, че "отслабването на инфлационния натиск се очаква да доведе до по-висока покупателна способност на уязвимите групи от населението и нарастване на потреблението на домакинствата". И второ: евентуалната линия на бедност за догодина е по-малка от половината заплата за издръжка през второто тримесечие на тази година.
Какво ни остава, освен да се правим, че вярваме на властта, въпреки че заобикалящата ни реалност ги опровергава? В черноморски курорт тройка кебапчета с хлебче струват 27 лева!
Очевидно проблемът не е в цените, а в доходите. Своеобразно мерило за покупателните възможности на минималната заплата е т.нар. малка потребителска кошница, която съдържа 20 жизнено важни стоки. Числата показват, че второто полугодие на т.г. като цяло цените на основни продукти се задържат, а някои дори намаляват и през юни стоките в нея струват 110,50 лв., докато година по-рано са били  109,86 лв. Това намаление обаче е толкова незначително, че по никакъв начин не успява да покрие натрупания ръст на цените през последните две години ръст. Затова е и усещането у хората, че инфлацията не е преодоляна.

Всеки пети или всеки трети е беден?

Нали знаете, че ситият не вярва на гладния, а здравият не вярва на болния? Затова пак се хващаме за статистиката. Според НСИ през 2023 г. 20,6% от населението на страната живее под прага на бедност. Според Евростат през същата година 30% (около 1 933 000 души) от населението на България живее в риск от бедност и социално изключване.
А според анализите на КНСБ 19,9% от българите живеещи в риск от бедност не могат да си позволят нормална храна и да консумират през ден месо, пиле, риба.
Може да звучи стряскащо, но експерти са пресметнали, че за периода 2008-2020 г. живеещите в бедност намаляват само с около 28 хил.!

Работещите бедни - все повече?

Те се увеличават. Парадоксалното е, че това става въпреки ръста на заетост от 46,9% през 2013 г. на 54,2% през 2022 г. За разлика на общата тенденция за Европа, където увеличаването на заетостта води до намаляване на работещите бедни, е изводът на Икономическия и социален съвет от направения анализ. ИСС подчертава, че наличието на заетост сама по себе си не способства за измъкване от капана на бедността. А от КНСБ обявиха, че около 1/3 от работещите са с възнаграждения до 1000 лв. при условие, че необходимият нетен месечен доход за издръжка на живота за работещ, който живее сам е 1453 лв. към юни т.г.
Причините за този феномен са много. Например рискът от бедност е най-висок при домакинствата с един работещ и зависими деца - 22% от работещите бедни са в този тип домакинства. А над 12% са в домакинства със сам работещ или двама или повече работещи със зависими деца. Образованието е друг фактор - 35,6% от работещите бедни у нас са с прогимназиално или по-ниско образование, среднисти са 8,4%, а висшисти - 3%. Да не забравим основният фактор - ниските доходи, особено в някои части на страната, икономически сектори и длъжности, стажа и квалификацията и др., а от друга страна - несъразмерното нарастване на цените на основните стоки и услуги. Колкото и правителствата да се хвалят, че са повиши минималната заплата, тя си остава винаги под необходимите средства за издръжка на живота.
ИСС обаче обръща внимание и на нещо друго - непълната заетост. Тя не е атрактивна поради ниското заплащане. "Колкото и парадоксално да звучи, вместо стремеж към ограничаване на работното време, у нас определено е налице нагласа към доброволно увеличение на работното време, стига това да води към малко по-високи доходи в абсолютно изражение", пише в анализа.
И обяснението: Работещ беден (EU-SILC) е човек, чийто доход е под линията на бедност, въпреки че работи.

РАБОТЕЩИ БЕДНИ

2023 г.    11,7%
2022 г.    10%
2013 г.    7,2%

Подкрепа за хората с увреждания

По начало подкрепата за хората с увреждания е обидно ниска. Кой знае колко голямо няма да е и увеличението й след ръста на линията на бедност догодина.
Месечната финансова подкрепа е процент от линията на бедност, която се актуализира ежегодно.За тази година тя е 526 лв., а за догодина се очаква да е 638 лв.
Право на месечна финансова подкрепа имат хората с трайни увреждания над 18 г.:

    от 50 до 70,99% степен на увреждане - 7% от линията на бедност – 36,82 лв. за 2024 г. и 44,66 за 2025 г.;
    от 71 до 90% степен на увреждане - 15% от линията на бедност – 78,90 лв. за 2024 г. и 95,70 за 2025 г.;
    над 90% степен на увреждане - 25% от линията на бедност – 131,50 лв. за 2024 г. и 159,50 за 2025 г.;;
    над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест - в размер 30% от линията на бедност – 157,80 лв. за 2024 г. и 191,40 за 2025 г.;
    над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия - в размер на 57% от линията на бедност - 299,82 лв. за 2024 г. и 363,66 за 2025 г.

Всяко четвърто дете е в риск от бедност

В страната живеят 1 104 198 деца деца. Сухата статистика казва, е 26,9% от децата от 0 до 17 г. в България са изложени на риск от бедност миналата година, което е с 1 процентен пункт повече спрямо 2022 г. Различните видове социални помощи към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 13,6 процентни пункта.

ИЗТОЧНИК: КНСБ

По данни на КНСБ в Испания с една минимална заплата тази потребителска кошница може да се купи 26 пъти, във Франция – 28 пъти, в Нидерландия и Германия – съответно 33 и 31 пъти. В България с една минимална заплата тези основни 20 продукта се купуват само 8,4 пъти. В сравнение със същия период на 2023 г., кошницата с основните продукти купена с минимална заплата се увеличава през 2024 г. в Румъния от 14 на 15,8 пъти, в Хърватия от 13 пъти на 16,1. В България ръстът е от 7 пъти до 8,4 пъти.


Да се радваме ли, че в България не са най-много бедните? От 27-те в ЕС 23% от румънците и 19% от българите не могат да си позволят на трапезата през ден месо, пиле, риба и съответно 32% и 30% от населението е в риск от бедност и социално изключване

"ЛУКойл" продава "Нефтохим" на катарско-британски консорциум

автор:Дума

visibility 159

/ брой: 213

Продажбите на злато у нас са се увеличили с 64%

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 213

Над 320 млн. лв. дължи държавата на граждани и фирми

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 213

Общини получиха 107 млн. лв. за улично осветление

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 213

Доналд Тръмп се завръща в Белия дом

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 213

Доналд Тръмп спечели президентските избори

автор:Дума

visibility 166

/ брой: 213

Поздравленията заваляха, Путин се въздържа

автор:Дума

visibility 185

/ брой: 213

Републиканците завладяха Сената

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 213

Президент на мира?

автор:Юри Михалков

visibility 138

/ брой: 213

Академик по избори

автор:Александър Симов

visibility 173

/ брой: 213

Хем боли, хем сърби

автор:Мая Йовановска

visibility 165

/ брой: 213

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 168

/ брой: 213

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ