До нови срещи в Банско

Иванка Иванова

Признат за най-мащабен, отминалият Международен джаз фест Банско 2010 опроверга древните римляни за фаталното число 13. ХIII фестивал тръгна с концерт на Мери Танева в памет на легендата Леа Иванова, родена на 13.VIII.1923 г. Петък, 13 август, бе мегафинал с участията на феноменалните изпълнения на американския саксофонист, композитор, аранжор, продуцент, текстописец Бени Голсън, гост на австрийския биг бенд "Келаг", на всепризнатия посланик на буги-вуги стила Аксел Цвингенбергер (Германия) с чаровната певица от САЩ Лайла Емънс, и египетския бенд "Ефтекасат". Финал, за който десетки чужбински фестивали мечтаят.
Седем вечери до среднощ наши солисти, формации, музикални величия от 15 страни превръщаха града на възрожденски будители, иконописци, резбари в столица на джаза. Банско е все тъй пословично чист, разхлаждан от Пирински повей на мури и бистроструйната река с поетично име Глазне, т.е. очи. Пищна хубост на цветя мами погледа отвред. Главният "виновник" за най-голямото у нас джаз събитие д-р Емил Илиев и повярвалите му общинари доказват, че и в кризисно време има публика за музиката на свободата. Има ли разбиране, влюбеност в това, което правиш за хората, магията става, фенове от цялата страна, че и от чужбина, изпълнители отнасят безброй спомени от уникалния празник. В многоезичната фестивална летопис място са си извоювали и децата. Първи обсаждат сцената, щракат с фотоапарати, танцуват. Любимка от началото на феста стана пловдивчанката Ива, на годинка и половина е само, но и тя подражава в танците на каките от София - Мая, Никол, Криси. Баба й, зъболекарката с фигура на манекенка Хриздана Хаджиева, се радва на десетото си гостуване на фестивала. Привлича я особената атмосфера в града и на площад "Н. Вапцаров" край сцената, интересните личности сред публиката и големите имена от световния джаз. Опитва се да направи фен и дъщеря си Елена. Тя пък е за втори път в Банско и май започва да се влюбва в тази музика. Майка, дъщеря и внучка отнасят страхотна Емоция. "Именно с главна буква изпишете Емоция" - напомня д-р Хаджиева.
За втори път от Ботевград специално е пристигнал и Красимир Минев. Чувства "джаза като начин на преживяване на определени съкровени неща". Впечатлен е от "красивата история, разказана с най-новия проект "Percussion Jmpact" на триото Христо Йоцов, Стоян Янкулов и Милен Кокошаров, заменил рано напусналия ни пианист Румен Тосков-Рупето. "...Живот и здраве, догодина по същото време да сме на същото място" - пожелава ботевградчанинът и бърза за поредния купон от среднощ до зори в елитен джаз клуб на Банско. Сред познатите ми от м.г. откривам преводачката Десислава и съпруга й Андреас Бент от Германия. На добър български език той споделя радостта си, че и третото му идване в Банско е "колкото заради любимката Камелия Тодорова, толкова и за останалите чудо изпълнители, за зареждащата с настроение атмосфера". Харесва му цяла седмица всяка вечер да има по три концерта, а не както е другаде фестът да се закрива след втората вечер. Специален гост в предпоследната вечер бе известният Български лондонски хор с ръководителка Десислава Стефанова. След концертната им изява на сцената излезе Камелия Тодорова и лондончани завихриха нашенски народни хора.
Сред изненадите на последната вечер, 13 август, бе връчването от кмета Александър Краваров на Почетния знак на Банско на Бени Голсън и Аксел Цвингенбергер. Двамата срещнаха артистичните си пътища първом на българския фестивал и веднага, без предварителна уговорка и репетиция, отвърнаха на наградата с невероятна импровизация. Класата им изправи на крака в неудържим възторг хилядната публика.
Успях да се срещна с някои задгранични джазмени. Виртуозът на бандонеон и ръководител на израелския Tango Project квартет Лео Ройтман, роден в Аржентина, не пропусна да рекламира феста и като "фантастична джаз ваканция". Изписа за вестника: "Искаме да благодарим на фестивала и град Банско за възможността да дойдем и свирим музиката си в България." От Италия пристигна Антонио Флинта квартет и завладя и фенове, и чужди знаменитости с оригинални авторски композиции в поразяващи изпълнения. "Музиката е това, което може да ви помогне да се интегрирате в живота, т.е. универсален начин на сближаване на хората е... Хубавото на феста тук е възможността за сравнение на отделните стилове, начини на представянето им", сподели Флинта. Полюбопитствах дали той би композирал джаз опера. "Аз лично - не. Мисля, че подхвърлихте страхотна идея. Последните години музиката много се разкрепости, всякакви комбинации на жанрове слушаме... Навярно друг композитор ще се запали от подобно предизвикателство, но аз - едва ли. За мен джазът е живот. И като живота понякога е хубав, кара те да се усмихваш, друг път да заплачеш..."
Интересно откритие за себе си между другото направи с първото си идване у нас Бени Голсън, че "българите дали на руснаците буквите, а не обратното". Сред многото си ангажименти реди и това да напътства млади музиканти, да развива таланта им. Маестрото отвърна на въпроса ми, че не се е замислял за подмладяваща рецепта. Според съпругата му обаче именно споделянето на богатия опит, мъдрост с младите са го съхранили. "Обичам младите, музиката. Джазът е младост" - напомни магьосникът на саксофона, роден във Филаделфия на 25.I.1929 г.
Във фестивалната програма мюнхенската девятка е вписана с инициалите 8WD ("Ейт Уил Драйв"), но оркестрантите са не само "местни герои", а търсена, изпращана навред с възторг група. Някои са започнали като улични музиканти, за други началото на професионалната кариера е в Англия, а саксофонистът Ахим Рийтцлер е самоук виртуоз, и то какъв. Събира ги преди 5 години тромбонистът Мани (Манфред) Шмелцер. Свири джаз повече от четири десетилетия, заразил се, подобно на всички немски джазмени, от англичаните. Уточнява: "Джаз заразата не действа, няма ли любов, страст, себеотдаване. Свирим различни стилове, включително рок, блус."  И всеки внася нови неща, без да се стремят да правят чист джаз. "Развиваме се, гледайки не само еднопосочно. Когато през 2008 г. ни поканиха от България, нищо не знаехме за Банско, тръгнахме на приключение. Оказа се невероятно. Гостували сме на клубове, в концертни зали, по фестивали в Германия и чужбина и затова поставяме Банско на едно от най-високите места. Уникалността е в срещите цяла седмица на много известни музиканти от Изтока и Запада, докато у нас идват западняци или от САЩ." Между другото споменавам, че третото им гостуване може да е на сцената в закрития летен театър, чийто строеж започва догодина, а основателят на "Ейт Уил Драйв" спонтанно репликира: "Магията става именно тук, на площада, около откритата сцена, под звездното небе, край цветята, дърветата, старите къщи. Тук музикантите от цял свят и хилядната публика, сякаш от една кръвна група, потопени в невероятната, неповторима атмосфера, дето дълго после я сънуват всички. Тук е супер."
Не за първи път аплодисменти на банскалийския джаз фестивал позна създаденият през 2001 г. египетски бенд "Ефтекасат". Именно новаторството откриваме в поднесените с артистичен хъс композиции от седморката от Кайро. Тайната е в основателя, виртуоза на клавишните Амро Салах. От десетина години свързал живота си с русокосата българска красавица Доника, днес е и горд татко на малката синеока прелест, кръстена, разбира се, Джазмина. Говори отлично български и не пропуска да повтори, че България е втората му родина. "Влюбен съм в хилядолетната ви култура - една от най-богатите според мен на света" - не крие възхитата си младият маестро на клавишните. Срещнал подкрепата на българския посланик в Египет Иван Гайтанджиев, Амро м.г. организира международен фестивал в Кайро. Планират с посланика през март идната година III фестивал.
Сред специалните гости на Банско 2010 голямо откритие остава и бившият китарист на "Genesis" Стив Хакет. Солист сега на най-добрата унгарска джаз, фюжън и уърлд група "Джабе", основана преди 15 години. Запитах Стив Хакет от името на читателите случва ли се струните да са неподвластни на пръстите, на сърцето му, как се подчинява душата на китарата. Джазът може да е две неща - или недовършена песен, или е изследване на абсолютно всички възможности, които в останалите музикални форми не могат да се осъществят. Понякога става божествено просто, чудесно, когато грабна китарата. В други моменти е невъзможно да се случи нещо подобно. Не се предава лесно китарата, не открива от раз душата си. Имам ли късмет, китарата ме изненадва, подвластна е на сърцето, пръстите ми. От Банско отнасям надежда да се върна, ако не с "Джабе", то с моя група. За мен всичко тук е ново, всичко, което научавам за българите, а и преоткривам за себе си дори. Благодаря ви!