По познати схеми
/ брой: 25
Владислав Наков
Веднага след изборите в Грузия миналата година написах, че най-интересните неща там тепърва започват. Разположението на силите е добре познато от времената на "цветните революции". Управляващите побеждават категорично на изборите, а опозицията, разчитайки на моралната и политическата (поне) подкрепа на Запада, не признава резултата. Прави се опит да се коригира изходът от вота чрез протестни действия и провокиране на използване на сила. Демокрация по евроатлантически е, когато печели който искат oт Запад, иначе - знаем кой се e намесил.
Има две условия за успеха на такава тактика.
Първата е активната позиция на външния покровител, който оказва натиск върху властите по различни начини. Второто е, че властите възприемат този покровител като толкова значим, че е опасно и неприемливо да си усложняват отношенията с него. Казано по-просто, готовността на външните сили сериозно да се намесят в ситуацията и увереността на управляващите кръгове, че съпротивата може да устои само до определен момент, налага необходимостта да се отстъпи. Схемата, разбира се, е значително опростена, но на никого не му е до сложни маневри.
Изглежда, че подобно на Грузия, която се противопостави категорично, и в България, след Тръмп и Мъск, вече има усещане, че натискът няма да бъде силен и е дошъл момент да се действа. Това е съвсем видно от риториката по отношение на грантаджийските медии. Въпреки че много хора пишем за това от години, чак сега се забелязват реални действия. Докъде ще стигне всичко това и дали няма да се стигне до договорка между всички участници, предстои да видим, но е сигурно, че вече имат пространство за действие.
Фейсбук