Няколко думи
EС като антиЕвропа
/ брой: 42
Пред очите ни Евросъюзът се изражда в антиЕвропа. Пред Си Ен Ен първият дипломат на САЩ Марко Рубио разкри как външен министър от ЕС му „светнал“, че войната в Украйна трябва да продължи, за да се отслаби Русия дотолкова, че да поиска мир.
"Европейците искат войната да продължи... в западния свят мнозинството е на страната, която подкрепя войната, а сега в Брюксел тя все още има мнозинството", това пък каза унгарският премиер Виктор Орбан пред местна медия.
А като капак шефката на ЕК изработи план за въоръжаване на ЕС за 800 млрд. евро, включително заради Украйна. Парите ще се взимат и от фондовете за благоденствието на ЕС, заради които той се бе превърнал в цъфтяща градина, толкова привлекателна за онези, които бяха останали отвън и искаха да попаднат в нея.
Пред очите ни ЕС се изражда от миролюбец във военнолюбец, от хуманист в украиномразец, подстрекаващ Киев да хвърли и последния си сънародник в пъкъла срещу Русия. Той тръгва по пътя на войната срещу Русия, за която смята да се подготви в края на десетилетието, когато щял да покаже на Путин, че е готов да хвърли и европейците срещу него.
ЕС по рождение бе миролюбив и диалогичен пред лицето на спорове и конфликти, но Брюксел на Фон дер Лайен запрати в кошчето тези европейски ценности, с които живяхме до 2019 г., когато тя оглави Еврокомисията.
За да маскира ценностната си дегенерация, Западът тръби, че иска да спаси демокрацията от авторитаризма на Путин. Но като наркопласьор ЕС предлага на жителите да смъркат геополитическа дрога. Истината защо ЕС „спасявал демокрацията“ разкри наскоро Орбан в интервю за журналиста от САЩ Тъкър Карлсън - западните капиталисти отмъщават на Путин, че „не позволи на чужди делови интереси да доминират в страната му". Излиза, че ЕС е готов да хвърли Европа във война заради едната мъст срещу Путин. Съгласете се, че мозъкът му трябва непоправимо да е дегенерирал, за да зареже здравомислието заради едната путинофобия. Пак заради нея той запрати в коша още две свои ценности и атрофира от добър съсед в злосъсед, от етнически миролюбец - в русофобски зложелател. ЕС е заприличал на надрусал се наркоман, който смята бясното си шофиране из голям град не за смъртна опасност за себе си и околните, а просто кеф на якия адреналин. Дали пък този "адреналин" не е последен опит за оцеляване на т.нар. европейски елит, чиято цена ще плащаме всички.
А къде сме ние, логично е да зададем този въпрос, използван от медиите ни в различни социологически проучвания от близкото минало. От една страна е добре, че не ни поканиха на сборището в Лондон за Украйна - в случая "неблагонадежността ни" е добър знак, най-малкото защото не сме дегенерирали толкова, колкото участниците там. Един вид, заедно с непоканените и непредставени Унгария, Словакия или Хърватия си оставаме повече европейци. От друга страна обаче евроатлантиците ни смятат тази "неблагонадеждност" за недостатък и внушават, че трябва да се изкорени. Спор няма, че българската армия трябва да се модернизира, както казва премиерът Росен Желязков, но в името на какво. Ако е за защита на националния суверенитет, ще гласуваме с две ръце. Но ако в бъдеще тази модернизация бъде използвана за отмъщението срещу Путин, няма ли всъщност да извършим самоубийство?