Животът е кратък, прекрасното е вечно

Зафер ГАЛИБОВ е роден на 2 март 1946 г. в София. Завършва ВМЕИ в София (днес ТУ-София), културология във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (2007). Защитава дисертация в областта на фотографията към Института за изследване на изкуствата в БАН (2014). Бил е фоторедактор в списанията "Лада" и "Наша родина", завеждащ фотоателие "Главпроект", Малък градски театър зад канала. Работил е още в Националната галерия за чуждестрaнно изкуство, а от 2007 до 2010 г.- в Института по математика и информатика към БАН, секция по дигитализация на научното и културно-историческото наследство, по проекта "Паметта на лицата" - фотографията като част от културно историческото наследство.
Професионалните му интереси са в областта на история на българската фотография, журналистиката, сцeнични и изобразителни изкуства. Автор е на специалните албуми "Владимир Висоцки" (1994), Амстердам, "Движение"(2001) и др. Участвал е в научни експедиции в Непал (1987) и в Антарктида (2000) с фотографии, показващи българското присъствие на тези места. Автор е на фотографски изложби в България, Литва, Израел, Финландия, Украйна, Русия, Дания, Полша, Словения, Италия. Носител е на наградата "Златно перо" за принос в областта на културата по случай 24 май (2007); на сертификат на френската аукционна къща "Тажан" за оценител на произведения на изкуството; Почетния плакет на кмета на Мюи, Франция; Бронзовия медал и сертификат на ЮНЕСКО и др.


- Неотдавна в зала "България" ти показа уникални кадри на Милчо Левиев. Имаш ли на прицел друг такъв голям български творец - музикант, художник или изпълнител?
- Това е музикантът Теодосий Спасов, който стана лице на ЮНЕСКО за 2015-2017 г. от България в категорията артист-посланик на мира.
- Снимал си Рей Чарлз, Тина Търнър. Твоя е емблематичната снимка на Владимир Висоцки като Хамлет. Трудно ли е да се снимат "звезди"?
- Обикновено и към звездите подхождам както и към бъдещи знаменитости. Фотографът предчувства появата на събитие и личностите, които го създават.
- Какви са предпочитаните от тебе персонажи и сюжети?
- Вълнува ме всеки творец, който ме докосва с творчеството си, може да е обикновен дърводелец или градинар, но творец в онова, с което се занимава.
- Защо отдаваш по-голямо предпочитание на черно-бялата фотография?
- Това вече не мога да го твърдя категорично. Има сюжети, които могат да се реализират в цвят. Може да се избира и да се правят репортажи едновремeнно с черно-бели и цветни кадри.
- Какво се снима най-трудно - човешкото лице, тяло или духовното състояние на човека?
- Зависи каква цел си поставяш. Най-трудно се снима неподправената човешка емоция
- На едно място казваш, че снимките са коректив на времето. Не са ли по-скоро документ на времето?
- И документ, и коректив взети заедно, с изминаване на една времева епоха, към снимката се натрупват критики от различни времеви и социално диференцирани източници, така се надхвърлят намеренията на автора на снимката.
- Твърдиш, че фотографията трябва да бъде изстрадана. В какъв смисъл?
- Това значи да вярваш в това, което работиш, и да знаеш, че то би могло да помогне на хората.
- Вярно е, че при избора на обект за снимане има "емоционален момент", но понякога фотографията не е ли по-скоро адекватен рефлекс на фотографа?
- Емоционалният момент се изгражда още преди реализацията. Случайността да постигнеш вълшебен кадър не е случайна за фотографа. Той се е готвил и неговото въображение предвижда случайностите.
- Какво мислиш за репортерската фотография - тя не е ли по-скоро информационна технология, която превръща фотографа в регистратор на събития, папарак и какво ли още не?
- Репортерът работи с човешки съдби и винаги когато се среща с тях, има възможност да създаде произведение на фоторепортерското изкуство. Професионализмът и моралът не са задължителни, горко на този, който ги няма.
- Какво е художествената фотография - съвършено техническо умение или изкуство, способност да се композира, да се импровизира или компилира?
- Фотографията като начин на изобразяване  притежава рядката привилегия да обедини и съхрани в нагледно единство и траен материален изказ двете основни форми на съществуване в природата - времето и пространството. Казано накратко, художествената фотография е артистично занимание.
- С какъв фотоапарат снимаш, с каква техника предпочиташ да работиш?
- Снимам с апарат, който може да е продължение на моите мисли и ръце.
- Дигиталната камера дава по-големи възможности за творчество и експеримент, но не отнема ли на фотографа възможността за по-голяма импровизация?
- Няма по-изкусна камера за импровизация от дигиталната камера, но количеството снимки никога не може да компенсира точния кадър. Изискват се не само повече технически умения.
- Знам, че освен запален фотограф си и голям пътешественик - бил си в Непал и Антарктида. Възнамеряваш ли отново да пътешестваш и къде?
- Да, имам множество покани, за съжаление те не са съпроводени със самолетни билети. Бих отишъл в Гренландия, Исландия и Африка.
- На едно място споменаваш на шега, че фотографията е твоя... любовница, а коя е твоята "съпруга" в изкуството?
- Моята съпруга е моята публика, тази на която винаги се стремя да поднеса изненади.
- Кой е "мечтаният кадър", към който се стреми всеки голям фотограф?
- Както се пее в песента на Висоцки, "мечтаният кадър" е върхът, на който никога не си се качвал.
- Накъде е насочен обективът на твоя фотоапарат, какво се вижда през него, какво се готвиш да заснемеш в близко време?
- Фотокамерата е инструментът, с който върху един празен лист можеш да пресъздадеш това, което никой не очаква: поредица от портрети, от близки и далечни времена. Оказа се, че да пресъздадеш един кадър, дълбоко скрит от теб, в собствения ти архив е също нещо, което предстои. Това е все едно да срещнеш близки и далечни места, хора събития, за които си забравил.
- Какво влагаш в девиза: "Животът е кратък, хора, обичайте се!"
- Фотографията съхранява прекрасните моменти и спомени от дантелата на живота. Животът е кратък, прекрасното е вечно.
- Успех!

"Българска песен", Стара Загора, 1972

Геолози в Антарктида, 2000 г.
Снимки Зафер Галибов