Зараждащият се триумвират в променящия се свят

Проф. д-р ик.н. Пеню Михайлов

Мнозина може би няма да се съгласят с това заглавие. Бързам да предпазя читателя от увлечение: тук става дума за триумвират - държава, пазар, човек. Някой ще каже, че те са възникнали от незапомнени времена. Наистина е така. Проблемът обаче е друг. Той се отнася за подхода и начина на неговото разглеждане.
Държавата, пазарът, човекът като икономически субект следва да се разглеждат като едно цяло, като части на системата. Те не бива да се противопоставят, така както подхожда неокласическата теория.
Оттук и схващането "по-малко държава", "държавата е лош стопанин", "тя замърсява пазара", ролята й се свежда до страничен наблюдател за "спазване правилата на играта". Видяхме как свърши това -

хвърлени сме в бушуващо море

от което не знаем как да се спасим. Плод на това и на много други обстоятелства е уличният гняв, който е сигнал, че има нещо нередно във функционирането на икономическата система, че нещо е сбъркано в реформиращия се свят. Провалът на преустройството е провал на "неокласическата концепция".
Нашите либерали строго следват тази концепция. Те смятат пътя за правилен, че грешките и неуспехите в развитието на икономиката се дължат не толкова на избраната доктрина, а на неумението да се прилагат нейните принципи. Но дали е така? Да приведем някои резултати от тази доктрина: Не станахме "втора Швейцария на Балканите", страната е подчинена на чужди интереси, превърнахме се в неоколониален придатък на развитите страни; разруха в земеделието; стопанска и духовна деградация; непотвърждаване на тезата, че капитализмът е най-съвършена икономическа система и няма повече какво да се променя; че влакът на историята спира до т.нар. либерална демокрация и т.н.
Твърдения от такъв тип не са рядкост и днес. Животът обаче се оказа по-сложен от тях. Реалността обаче е по-друга от тази, която неокласиката представя, а тя е: капитализмът е несъвършен, той не е застрахован от пороци и кризи - които са резултат не на случайности, а на причини, обусловени от неговата същност. Затова трябва да се търсят

по-съвършени форми на организация и управление

на икономиката и обществото.    И все пак, да очертаем в общи щрихи някои виждания на неокласиката по този въпрос: първо, свобода на пазарните сили; второ, пазарът поставя всички на мястото си; трето, саморегулация на пазара, т.нар. невидима ръка; четвърто, невмешателство на държавата в икономиката; пето, свобода на пазарното ценообразуване; шесто, подчинение на държавата на съществуващата пазарна форма на организация, седмо, държавното вмешателството е пагубно за икономиката; осмо, пазарът - единствено средство да привлече и оползотвори широко разгърната информация (Фридрих Хайек); девето, начин да постигне високоефективна икономика; десето, човек винаги може да пресметне своята полезност - максимизиращ потребител; единадесето, вменяване на факторите на производство да присвояват такава част, която съответства на техния прираст в създаването на дохода. Но как се съгласува тази теза с това - приносът на капитала намалява, а неговият доход се увеличава; дванадесето, утвърждаване на частната собственост като доминираща форма на производство, стесняване ролята на другите форми на собственост и прочее.
Вярата в пазара днес е подкопана. Обществените условия на живот и съзнателната дейност на хората са в състояние да променят посоката на движение - многообразие на реализация на икономическата необходимост. Човек избира мотивите и целите на промяната, той не е 

 сляпа играчка на обективното

Родните либерали си затварят очите пред тази истина. Неограничената свобода на пазара засилва хаоса и отчуждението в обществото. Думите на един мислител на хилядолетието и днес не са изгубили своето значение: "Трудът произвежда чудесни неща за богатите, но произвежда оголяване на работника. Създава красота, но и осакатяване на работника. Замества ръчния труд с машини, но и отхвърля част от работниците назад към варварски труд, а останалата част превръща в машина. Той произвежда ум и тъпоумие, кретенизъм за работника."
Не бива да се забравя и това, че отношенията Запад - Незапад са в изгода на транснационалния капитал. Западът налага модел, чужд на нашите интереси. Ние трябва да имаме собствен догонващ модел, от който да печелим, а не да губим, да се интегрираме не по второстепенни, а по основни полагаещи принципи на развитие, да утвърждаваме националната мощ на държавата в икономиката, а не да я отслабваме, както е сега. Радетелите на свободата разглеждаха свободата като естествен принцип на природата. Днес обаче нещата се промениха. Монополът и глобализмът стават доминираща сила в икономиката. Съществува не свобода, а диктатура на пазара и монопола. Пазарната саморегулация трябва да се съчетае с държавна намеса в икономиката.
Ние трудно се разделяме с установилото се и мъчно свикваме със ставащото. Нашето съзнание някак си е приковано към биващото (към определен вид познание), приобщени сме към него, като че ли сме слепи и неми към други теории и системи.  Истината не бива да се затваря в себе си, "в своята черупка", а да се отваря към други системи и теории, да търси опора в реалния свят на икономиката.

Няма неизменни теории

всяка е продукт на времето и на обстоятелствата, които я утвърждават и формират.
Преходът към пазарна икономика не означава обществото изцяло да се подчини на пазарните механизми. При цялата им значимост ролята на държавата в регулирането на икономиката не намалява, а се увеличава като създава благоприятна конкурентна среда и отстранява дефектите на пазарната саморегулация.
Икономиката на пазара трябва да се обвърже с морално-етичните принципи. А. Маршал разглежда поведението на човека тъкмо от тези принципи, а според Кейнс никаква икономика и всяка друга дейност не може да бъде постигната вън от нравствените закони. За съжаление пазарът не е втъкан в тези принципи, няма социална насоченост. Теорията трябва да разкрива противоречията, да дава препоръка на политиците, да смекчава нейните недостатъци.
Не бива да бъдем в плен на догмата, че пазарът, че той, и само той, може да повиши ефективността на икономиката. Либерализацията засилва диференциацията в доходите. "Нищета сред изобилие" - такъв е неговият императив. Хората не могат да посрещнат текущите си нужди, обречени на мизерия, засилване на отчуждеността, отчуждение от самата "родова същност", превръщането им в добитък. Това е повелята на неолибералния подход, неприемлив и пагубен за обществото.
Икономиката не може да се реализира без човек да участва в нейното производство. Но участието му в тази реализация не може да се разглежда единствено от принципите на "икономическия човек" - егоизъм, алчност, корист, жажда за трупане на пари, корупция и прочее.

Къде са другите добродетели

нравствени, морални подбуди, солидарност, справедливост, хуманизация на човешките отношения в обществото и на самото общество, за които още Смит писа в "Теория на нравствените чувства". Мястото на човека в обществото може да бъде разбрано само в рамките на историческите граници, в които той съществува. Теорията за "икономическия човек" игнорира моралните принципи на поведение. Нашето съвремие, а също и бъдещето ни предявава по-други изисквания на мястото на човека в икономиката, отколкото тези, които неокласическата теория третира.
Това е най-важният извод, който може да се направи от съвременния прочит на теоретичното наследство на икономическата мисъл, потвърдено от нашата практика. Не сме против посочения триумвират, а сме за синхрон на елементите, които го изграждат.