В обединена Германия още имаме ГДР и ФРГ

За новото поколение германци, а още повече за връстниците им от други страни това събитие се е случило отдавна - през миналия век. Всъщност световноизвестната Берлинска стена, разделяща столицата на Германия на две, рухна на 9 ноември 1989 г. под бурни аплодисменти и викове на фона на светкавици на фотографи и телевизионни камери.
За всеки случай припомням: Стената бе издигната в началото на 60-те години откъм Съветската зона на окупирания Берлин (разделен на сектори между държавите победителки от Втората световна война). Още един сериозен белег за зейналата пропаст между бившите съюзници в битката срещу Хитлерова Германия.
И така, Стената падна преди три десетилетия и Германия осъмна отново обединена, трабанти и вартбурзи се втурнаха с пълна газ към западногерманските братовчеди (ФРГ), към царството на мерцедесите аудитата и фолксвагените с надеждата за едно по-богато бъдеще, за една обща просперираща Германия.

"Осите" и "весите"

На пръв поглед Германия изглежда силна и монолитна страна, но само ако се гледа отдалеч. Фактически  социо-културното и стопанско-финансово разделение на ГДР и ФРГ все още съществува, и то във всички аспекти на съвременния живот. Едните наричат другите "оси" (жители на Изтока) а пък другите, наричат братовчедите си "веси" (западняци).
Различията са навсякъде - и в заплатите, и в стандарта на живот, и в манталитета. Едните ("весите") гледат на другите с пренебрежение, като на хора "втора ръка, докато "осите" трупат люта омраза към ония от запад, към техните либерални лигавения с мултикултурността (отношението спрямо мигрантите) към издигането на джамии (в Западна Германия - 50 на брой, в Източна -2). "Осите" клонят към ляв и десен екстремизъм, поддържат новата дясна формация "Алтернатива за Германия" (АзГ), почти готови са линчуват хора с небял цвят на кожата (спомнете си събитията в Кемниц, бившият Карл Маркс Щадт  преди броени седмици). В същото време "весите" подкрепят фрау Меркел и нейните политически флиртове със стотиците хиляди нови мигранти.
И това противопоставяне Изток-Запад в границите на Германия не намалява, а расте с всеки изминал ден. Страната официално е обединена през 1990 г., но този процес не е завършил и до наши дни. Икономиката и демографските параметри на източната част на страната все още не могат да стигнат показателите на "братовчедите от  Запада", а отношенията "оси" и "веси" все още са пълни с подводни камъни.

Презрението на един чиновник

За това има и ред обективни причини. В тази връзка си спомням една неофициална двустранна дискусия, организирана през 1992 г. от специална имиджова германска агенция. Основната тема - перспективите, плюсовете и минусите на обединяването на ГДР и ФРГ. От немска страна лектори бяха учени, политици, държавници. Най-силен спомен в мен остави (споделял съм го неведнъж) изявлението на млад, енергичен зам.-министър и председател на бундеслендер (иби провинция) Берлин, който имаше такъв статут като голям столичен град. Господинът започна своето експозе с информацията, че в администрацията на града имало над 13 000 служители и веднага зададе въпроса знаем ли колко от тях са жители на бившото ГДР? Повдигнахме рамене, никой от нас, българите, не знаеше това. "Нур айн! Само един! - повдигна тържествуващо пръст във въздуха той. Този един бе бивш политически затворник, дисидент! Не може да използваме повече от тях, защото това са бивши роби на Съветите. И те, и техните деца не стават за държавни и ръководни постове, мисленето им е изкривено. Може би, техните внуци!"
Бях потресен как един млад западногерманец говореше за своите братовчеди от Изтока! С каква категоричност и дори презрение. И си представих какво могат да мислят за него жителите на Берлин, след като този енергичен държавник си позволява подобни публични изказвания.
Да, ама след обединението именно ФРГ изсипа стотици милиони марки, а после и евро за източните провинции, би казал някой. Да, на пръв поглед е така, официалните власти дори споменават огромната цифра от два трилиона евро, изразходвани като инвестиции за братовчедите "оси". За мен тази цифра звучи отчасти като счетоводна стъкмистика. Защо? Защото механизмът на въпросните милиарди инвестиции е главно по системата "едната ръка дава, другата взема". И в подкрепа на това съждение се връщам отново към обсъждането в Берлин. Зададох въпроса защо фирмата "Трабант", която малко преди обединението бе сключила договор за модерен четиритактов двигател с ръководството на "Фолксваген", е трябвало да бъде изхвърлена от играта, вместо да продължи да произвежда една достъпна за германците (а и за източноевропейците) малка и евтина кола, с добър двигател и с по-елегантен, разбира се, дизайн.
"Да, да! - едва ли не подскочи лекторът (очевидно от бившата ГДР) - Много сте прав! Тази трансформация щеше да завърши за броени месеци. А какво стана?
Дойдоха от ФРГ, платиха няколкостотин милиона марки за заводите в град Цвикау и Еги затвориха, а на улицата останаха над 20,000 работници!"
Логично от западногерманска гледна точка. Защо да се произвежда добър и достъпен на цена лек автомобил в бившото ГДР, след като във ФРГ има толкова развита автомобилна индустрия. Така че, "Сбогом, Траби". А иначе се води инвестиция за огромна сума към провинциите на Изтока!

Голяма пропаст зее и в психологично отношение

Източните немци виждат в своите съседи на Запад еснафи (бюргери) - прекалено дебели, алчни, лицемерни, лишени от човечност. Обратното, братовчедите от Запада наричат своите роднини с още по-обидни епитети - мързеливци, хора без идеи и инициатива, жалки ксенофоби (врагове на чужденците).
Много факти показват, че за осите обединението се превръща в социална катастрофа. Много хора от бившото ГДР остават без дом - завърналите се от Запада собственици надуват непоносимо наемите. Що се отнася до спестяванията на редовите хора положението е още по-лошо. "Братското" съотношение между двата вида дойче марки важи само за суми до 4000. При по-големите банкови спестявания, за които мнозина са се блъскали цял живот, курсът вече е 2 източни марки за 1 западна. Така половината спестени на Изток пари "се изпаряват". В резултат на приватизацията и "модернизацията" половината от хората в бившата ГДР остават без работа.
И тук отново ще стане дума за клаустрофобията. Да, тя наистина съществува в по-голяма степен в Изтока на Германия. Защо? Западните немци разглеждат мигрантите като ново попълнение на черноработниците в страната си, нещо като "Добре дошли, нови слуги!"
В териториите на бившото ГДР въпросът опира до хляба, до малкото трудови места, заплашени да бъдат превзети от по-евтините мигранти. Или, иначе казано, това е въпрос на живот и смърт. И точно заради това бяха неотдавнашните бурни стълкновения в Кемниц, с които полицията едва се справи, заради това в края на 2016-та жителите на град Баутцен, разгневени от невъзпитаното, дори агресивно поведение на "бегълците", нахлуват в общежитието им и започва лют бой. Малко след това мигрантите почват да замерят със счупени бутилки и да размахват палки срещу дошлите да ги усмирят полицаи. През зимата на 2018 г. пламва и напрежение в град Котбус, причината са развилнели се младежи от мигрантски семейства - те нападат възрастни хора и им измъкват чантите и портфейлите, а в края на февруари двама сирийски (ако наистина са сирийски?) младоци "нашарват" с нож лицето на свой немски връстник.
 
Общата картина е печална

Големите западни градове в Германия се добират до големи печалби на фона на мъждукащата икономика на "ръждивия пояс". Линията на това разделяне много лесно може да се проследи по картата на Германия - тя минава точно по границата между бившите ГДР и ФРГ.
Канцлерката Меркел прибързано покани мигрантите от Близкия изток и Африка да попълнят опразнените вече места на бившите "гастарбайтери" - турците. Обяснението бе липса на работна ръка, разбирай неквалифицирани работници. Но в същото време нивото на безработицата в бившата гедерманска зона е два пъти по-високо от земите на "весите". В такива градове като Кемниц (бившата столица на индустриалната химия на ГДР) положението е още по-трагично. Закрити са всички, ВСИЧКИ заводи и предприятия. Логиката е същата като при "Траби"-то. Защо на "весите" да им трябва голяма химическа зона на Изток, когато при тях са славните "ИГ Фарбен Индустри", Концернът "Щефлер", BASF и ред други известни още по времето на "великия Трети Райх".
Не радва окото и демографският проблем на Изтока. Населението намалява и бързо старее. Младите хора се изтеглят на Запад, а на тяхно място пристигат въпросните мигранти. За които, впрочем, правителството на фрау Меркел излива стотици милиони евро като различни социални помощи.
И не случайно някои от демонстрантите "осите" издигат портрета на Путин, а други вдигат ръце за хитлеристки поздрав. В новата-стара ГДР като в увеличително стъкло се концентрират всички болезнени проблеми на Германия.