Ще се прескочи ли прагът на войната?

Почти цялата ни преса тръби, че Анкара и Дамаск са на прага/ръба на война. Може, ама не веднага и не във връзка с този наистина нелеп инцидент на границата между Турция и Сирия. Сирия дори смирено сведе глава и се извини. Много са играчите в региона, прекалено много са и службите, които така преплитат информация, че светът като нищо може да изпусне мига на първия залп на дълго сдържана война, повече от регионална. Току-що е завършил конгресът на управляващата вече 3-ти мандат партия на Ердоган в Турция, още не са се уточнили "червените линии" и избистрили акцентите в неговите и на външния му министър приоритети във външната политика за следващото десетилетие, а на границата от снаряд загинаха турски цивилни граждани.
В дългата си реч на този конгрес, сред силно патриотични лозунги и хиляди съмишленици, но с подбрани и силно прецизирани представители на печатни и електронни медии от страната, без представители на опозицията и с подчертано избрани чужди гости, Ердоган отдели много думи за кюрдския проблем и борбата с тероризма. Стара рана с непредвидимо бъдеще, но с разклонение в Сирия, където кюрдите са 10% от населението, получиха напоследък специални права от Асад с надеждата да го подкрепят и вече самостоятелно управляват в "своята" територия в рамките на Сирия. Като начало те наистина взеха страната на Асад в този кървав и както изглежда безкраен конфликт, но ето че Йоджелан, лидер на ПКК, е призовал от турски затвор да се запази неутралитет и кюрдите да се самоорганизират и изградят собствени сили, които в бъдеще няма как да нямат позиция при развитие на събития с предизвикан или неочакван край.
Турция като преден фронт на Запада в борбата за сваляне на режима на Асад няма как да не следи тези процеси и да не си дава сметка кой кой е в тази ситуация в региона и какви са интересите му. Фактът, че независимо от взетото от Меджлиса на тайно заседание решение за ответни военни действия срещу Сирия, които трябва да потвърдят водещата в Близкия изток роля на Анкара, страната не само не иска тази война, но по улиците на големите градове излязоха достатъчно много хора, които са против такива действия и притискат правителството на Ердоган към сдържаност. Нещо, за което го призова и ЕС.
Наистина този конфликт може да ескалира в регионален и оттам в световен, като се имат предвид световните сили, които стоят от двете страни на барикадата Сирия. Опозицията в Анкара, колкото и да е натикана в ъгъла и да няма възможност за реални действия в областта на външната и вътрешната политика, този път не пропусна да изрази становище, че е "справедливо да се реагира, но трябва да сме наясно какво ще последва от подобни стъпки". Защото провокациите са неизбежни от всички страни и по-често решават краткосрочни проблеми, но водят неминуемо към глобална криза. Защото от едната страна са САЩ с цялото НАТО, в т. ч. и ние, Саудитска Арабия и Катар, но от другата страна са Русия, Иран, Китай, Сирия на Асад и всички дърпат чергата към свои сфери на влияние. Турция има добри и ползотворни отношения с Русия, търгува повече от предполагаемото с Китай, има договори за доставка на нефт с Иран и поддържа приемливи отношения със страната на аятоласите, а даже и доставя електроенергия на Сирия. В същото време нейният основен съюзник са САЩ и всички военни доставки, в т. ч. и исканите безпилотни самолети за разузнавателни цели над кюрдските региони в 3 държави, са от тази страна.
Конфликтът вече не е между Анкара и Дамаск и напрежението по границата не е двустранно. Тогава какъв е интересът на Турция да започва война?
Намесата на чужда държава, също мюсюлманска, във вътрешната битка в Сирия може и да обедини сирийците срещу този чужд враг. Война в арабския свят между мюсюлмани, каквито и да са различията помежду им, едва ли би се приела от населението. Но светът е виждал и други страшни недоразумения, които нямат логично обяснение. Сигурно е едно, някой тласка Турция към действия, едва ли не война, която няма как да остане между двете страни. Иран е наясно, че той е следващият и няма как да не играе като поставен в ъгъла човек, т. е. няма какво повече да губи. Затова води преговори във всички посоки, а Русия и Китай, наистина по-сдържано може би поради интереси повече в Северна Африка, са геоиграчи, които не могат да губят стратегически интереси и изграждано с десетилетия влияние. ЕС си има грижи с кризата, с дебатите за своето бъдеще, независимо дали ще е федерация или съюз с повече интеграция, и няма как да реагира освен с призив за внимателно вникване в ситуацията и с осъждане на насилието от страна на Дамаск.
В такъв случай какво остава да направи Турция като ответна мярка? Първо да си изясни кой стои зад тези акции и дали наистина това е режимът на Асад, да призове международната общност към съдействие, което няма да премине "червените нишки" за една война, защото тя не само ще е трета световна, но и толкова разрушителна, че Турция просто не може да си го позволи. Все пак постиженията й в областта на икономиката й дадоха възможност да поеме ролята на регионален лидер, да работи за своето влияние в арабския свят и да реализира външната политика на страната си така, както я беше предвидил Давутоглу в своята "Стратегическа дълбочина", т. е. модел на ислямска страна със светско управление. Какво ще стане с тези постижения, ако избухне война? Лидерите на страната са амбициозни, но не и неразумни. Така че на този етап прагът на войната може и да се прескочи. Въпросът е докога?


Анкара и Дамаск са готови да установят директна връзка. Това заяви вчера руският външен министър Сергей Лавров. "Опитът показва, че когато започват търкания, най-добрият начин е да се установи директна връзка. Зная, че Турция и Сирия са готови за това", каза руският външен министър. "Това ще бъде най-лесният начин, за да се отстранят погрешните тълкувания. Заинтересовани сме и ще поощряваме партньорите да направят това", подчерта Лавров.