Рухна и третият мит

Войната дойде у нас. Това е повече от ясно. В целия свят се смята, че тероризмът е една необявена война без начало и без край. Взривът на летище Бургас показва, че ударът е колкото срещу Израел, толкова и срещу България. Дори повече срещу нашата страна, защото не гръмнаха автобуси на летище "Бен Гурион", а тук. Ако бяха пострадали холандски туристи, дали щеше да се търси връзка в усложнените отношения на тази държава с други страни?
Не е наша работа да се занимаваме с взаимоотношенията на други държави. По-важно е да се установи кой стои в корена на този грозен терористичен акт. Дали е известна международна бандитска организация, дали е дело на религиозни фундаменталисти или просто на някой маниак. Така или иначе, войната дойде у нас.
Не е небходимо да разсъждаваме върху теорията на световния тероризъм, защото той е навсякъде. Тези заплахи се наричат асиметрични, тъй като човечеството до момента не намира адекватно противодействие. За нас, българите, по-важно е друго - рухна и последният мит за ползата от нашето участие с военен контингент в мисии в чужбина. И къде сме тръгнали да се бутаме на предната линия, където интересите не са наши, а вътрешното си състояние сме довели до една жалка картинка. 
Ние добре си спомняме как българското държавно и политическо ръководство обосноваваше изпращенето на наши военни подразделения далеч зад граница. Първият аргумент, рухнал като мит, беше обещанието, че България ще получи политически дивиденти от подобно участие. То бяха приказки за сближаване със съответната страна, в която всъщност сме агресори, то бяха приказки за засилване на взаимоизгодно сътрудничество. Оттук се извличаше и вторият аргумент, който рухна като мит: това беше обещанието България да получи икономически дивиденти от участието си в мисии зад граница. Щяха да ни връщат дългове, щяха да ни продават изгодно петрол, щяха да възлагат строителни и други обекти на български държавни и частни фирми и още един куп подобни очаквания, които са по-скоро откровени лъжи за замазване на очите на обществото.
Има и други митове и митчета, които също се разпиляха като пушек. Но третият основополагащ аргумент бъше твърдението, че нашето участие във военни мисии в чужбина отдалечава тероризма от българските граници. Още когато политиците се аргументираха, беше ясно, че това, ако не е  инфантилна наивност, то е откровена брадата лъжа. За специалистите е пределно ясно, че да се контролира световният тероризъм чрез военна сила, е все едно боксьор да се бие със сянката си.
Сега, след като лъжливите аргументи рухнаха, някой ще вземе ли решение да прибере войските ни и да се грижим за своята безопасност тук. Оставяме настрана безумната забележка на един умник, че предупрежденията от страна на Израел за такава опасност трябвало да бъдат по-конкретни. Терористичният акт и земетресението си приличат като две капки вода по четири показателя: рано или късно се случват и не може да се предвиди кога, къде и с каква сила ще са. Тоест ние превантивно трябва да сме готови.