"Розите увехнаха", оръжейният бизнес цъфти

След края на петдневната августовска война в Кавказ - точно преди три години, грузинският президент Саакашвили изглеждаше като човек, който е взел поука от грешките си. В интервю за "Фигаро" той пое задължението да не употребява сила, а от трибуната на Европейския парламент потвърди готовността си за градивен диалог с Русия. Фалшът в новата му роля на миролюбец обаче много скоро пролича. Още повече че той бе принуден да смени езиковия си изказ с по-сговорчив - западни правителства и международни организации застанаха зад истината - кой всъщност пръв е атакувал Южна Осетия, кой носи вината за конфликта. Различно бе и остава обаче отношението на Вашингтон към случилото се. Преди няколко дни американският Сенат призна Абхазия и Южна Осетия за територии, окупирани от Русия. Съответната резолюция бе пореден жест на американските законодатели към сегашното грузинско ръководство. И едно очевидно изкривяване на истината за август 2008 г. когато грузинските войски нападнаха Южна Осетия и разрушиха столицата й Цхинвали. Загинаха десетки мирни жители. Русия прехвърли в зоната на конфликта войски и принуди Грузия да приеме мира. След това, за да предотврати нова инвазия, тя призна независимостта на Южна Осетия и на Абхазия.
Окуражен от пренаписването на най-новата история на Кавказ, Саакашвили не престава да нарушава международния ред и законност. Параноята и болезнените му амбиции го изведоха отново до позицията на "герой" в негативния медиен информационен поток. В момента, в който великите сили се споразумяха да наложат санкции срещу Иран, грузинската опозиция обвини Саакашвили, че участва във високо печелившия бизнес с оръжия, които Грузия продава на Ислямската република. Global Policy Forum, позовавайки се на неназован източник от грузинските тайни служби, твърди, че високопоставени политици в Техеран тайно продават оръжие на Иран и на други страни. Кага Дзагания от Лейбъристката партия на Грузия, напомняйки за себичния характер на Саакашвили, смята, че "Нарциса от Тбилиси" се е почувствал унизен, защото при последното му посещение в САЩ не е бил приет от Обама и за да предизвика желаното от него внимание от страна на покровителите, "купува ракети от Украйна и ги продава на Техеран".  Бившият министър-председател Зураб Ногаидели и лидерите на опозиционните партии на Грузия Шалва Нателашвили, Звиад Дзизигури и военният експерт Георгий Мелитаури твърдят, че липсата на сериозен международен контрол за доставки на въоръжение и военна техника на страната, която провокира августовската война през 2008 г., дава възможности на режима да се занимава с незаконен оръжеен бизнес за лично обогатяване. Нелегалните тайни сделки - препродаваните излишъци от оръжия, са за конфликтните райони в Близкия изток, в арабските и африканските страни. Ногатиели заяви, че е убеден за мащабите на нелегалната оръжейна търговия. Той твърди също, че сумата от около 200 милиона долара, изразходвана за общите избори, е придобита единствено от търговия с оръжие, в която "участва самият Саакашвили - нещо, в което нямам никакво съмнение", казва Ногаидели. Разкритията за оръжейния трафик и прането на пари се правят и от независими неправителствени институции и организации. DiscussAnything.com например пише, че Грузия има печеливш бизнес с трафик на оръжия в конфликтни райони по света. Тревожно в случая е, че тези оръжия са доставени от САЩ и техните съюзници от Източна Европа. Сайтът твърди, че е направено журналистическо разследване, което доказва нелегалната търговия на Грузия с оръжия и че скоро резултатите от него ще станат обществено достояние.
След войната Грузия не само че е възстановила военния си потенциал напълно, но и получава по сенчести канали въоръжение и военна техника, а излишъците препродава. Много от сделките са на дъмпингови цени и не се декларират в съответния регистър на ООН. През май Лейбъристката партия на Грузия изпрати писмо до генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд, в което се твърди, че грузинските власти начело с Михаил Саакашвили чрез престъпни машинации изпират получените от продажбата на оръжия милиони, които след това прехвърлят в чужди банки.
Добре известен е и неприятният за нашата страна факт, изнесен в доклад на Центъра за анализ на световната търговия с оръжие, в който се твърди, че през 2009 г. България е доставила на Грузия дванайсет 122-милиметрови оръдия от полевата артилерия Д-20, а също и дванайсет 122-милиметрови РСЗО RM-70. Голяма партида стрелково оръжие и боеприпаси е била изнесена за Грузия чрез българската фирма "Арсенал". По този повод грузинската опозиция цитира секретно писмо от министъра на отбраната на Грузия, изпратено през декември 2010 г. до българския му колега с молба за доставка на въоръжения "при предишните условия". Неофициалните контакти в оръжейната сфера между България и Грузия водят началото си от 2007 г., когато нашата страна бе доставила на Тбилиси оръжия за 70 милиона долара. Свидетелство за българо-грузинското сътудничество във военната сфера е и неотдавнашната визита на началник-щаба на Българската армия генерал Симеон Симеонов в Тбилиси.
Цялата история с неуравновесения грузински лидер има още един аспект. Географското положение на страната е една от причините за интереса на САЩ и Израел към нея. За тях тя е стратегически важен играч за възпирането на Иран, непотопяем самолетоносач, от който могат да бъдат извършвани военни операции срещу Техеран. Засега САЩ се опитват да държат на "къса каишка" Саакашвили, но очевидно се разсейват, когато става дума за нелегалната оръжейна търговия, в която самия той участва. Според известният политически анализатор, бивш съветник в Белия дом и бивш кандидат за президент - Пат Бюкянън, грузинският президент е не само ирационален, той е истеричен и непредвидим. Кой нормално мислещ политик би нападнал Южна Осетия, знаейки, че тя не е сама? Очевидно, заключава Бюкянън, Саакашвили търси нов инцидент в Кавказ, който да изправи Русия и Америка една срещу друга.  Затова е наложителен постоянен международен мониторинг за въоръжаването на Грузия, за да бъде предотвратен възможен рецидив на случилото се преди три години.