Прониите* на властта

Славчо КЪНЧЕВ**

"Изпълнението на законите е по-важно от създаването им."
Томас Джеферсън, философ, държавен и политически деец, президент на САЩ (1801-1809)

Като персони не чак кристално неподкупни, но затова пък с голяма житейска рутина, американските държавни мъже, че и жени, отколе внимават да не наджапат в корупционното блато под светлината на медийните прожектори. Затова и в политическия фолклор на Чичо Сам битува, дали като социален фантазъм с хумористичен привкус, или като поучителен анекдот - с неизвестна доза истина, историята как на един от заместник-секретарите по отбраната на Съединените щати, докато бил на посещение в производствените халета на една от водещите корпорации-доставчици на Пентагона, му бил предложен подкуп. Или по-точно босовете на фирмата съобщили на висшия държавен служител, че в знак на дълбока благодарност за дългогодишното успешно сътрудничество с военното министерство - в негово лице - му подаряват един луксозен "Кадилак", нов модел, току-що слязъл от производствения конвейер. "О, не! В никакъв случай! - разперил възмутен ръце зам.-министърът. - Това би могло да бъде изтълкувано като чиста проба подкуп. И да съсипе кариерата ми. Ето защо при никакви обстоятелства няма да приема такъв подарък." Босовете на корпорацията смутено мълчали - бил станал голям гаф. Но изведнъж, осенен от прозрение, заместник-секретарят по отбраната продължил с добронамерен тон: "Всъщност, по едно странно стечение на обстоятелствата наистина се нуждая от нова кола, понеже предишната ми вече е стопроцентова таратайка, така че аз реших да купя този "Кадилак". Каква е цената?" Шефовете на фирмата многозначително се спогледали, а главният измежду тях отговорил: "Точно един долар - има промоция за първия купувач на този модел." "Един долар ли?" - попитал недоверчиво зам.-министърът на Пентагона. "Точно така!" - повторил босът на корпорацията. "Е, в такъв случай ще купя два броя" - съобщил неподкупният висш държавен служител. И учтиво подал две еднодоларови монети.
Каква е мотивационната формула, която дефинира поведението на индивида като честно, или пък го прехвърля върху пистата на корупцията? Въпрос от първостепенна важност за България, където

сивата икономика надхвърля една трета

от цялата стопанска дейност. А както е известно от литературата по проблемите на корупцията, на входа, на изхода, както и изцяло по всички брънки между тях, при сивата икономика корупционните практики са зъбчатите колела на функционирането й.
В своята класическа книга за политическото развитие политологът Самюел Хънтингтън посочва няколко условия, благоприятстващи корупцията в управлението:
* Корупцията нараства в периодите на бързо развитие и модернизация заради смяната на ценностите, новите източници на богатство и власт и по-голямото влияние на правителството;
* Съотношението между политическите и икономическите възможности в държавата се отразява на природата на корупцията. Ако политическите възможности превишават икономическите, хората започват да влизат в политиката, за да правят пари, и това води до широко разпространение на корупцията;
* Ако чуждестранният бизнес преобладава, корупцията се среща по-често.
Апологетите на неолибералната доктрина винаги са защищавали тезата, че корупцията процъфтява, когато за разпределение на ресурсите се използват други методи освен пазарните. Тази схема на обяснение е свързана с настояването за повече капитализъм. Презумпцията е, че ако се даде възможност на пазарните механизми да заместят правителствената намеса навсякъде, където това е възможно, корупцията би намаляла.
Дали наистина е така?
Но ако тази идея бъде реализирана до крайност, то монополът на обществените услуги ще се превърне в

монопол на частния сектор

Ситуацията по отношение на корупционните практики вероятно няма да претърпи промяна, тоест резултатът ще остане същият. Потребителите отново ще бъдат ощетявани, като продължат да плащат неефективно висока "цена", която в този случай - е, няма да бъде стигмирана с грозната дума "подкуп", а ще се нарича "пазарна цена".
Именно затова специалистите по корупционни практики, като отбелязват факта, че в държавния сектор те са по-развити, никога не елиминират в заключенията на своите анализи нейното съществуване и в частния сектор. Поемането на разпространението на стоки и услуги от частна фирма вместо от правителството или местните власти не намалява непременно вредния ефект от корупцията. Ако монополната и дискреционната (скритата) власт не бъдат премахнати, потребителите ще продължат да плащат твърде висока цена. Извличането на неконкурентни изгоди също няма да изчезне. Ето защо ключовата идея на видния специалист по контролиране на корупцията проф. Робърт Клитгард не е противопоставянето на капитализма срещу държавния социализъм или на частния срещу обществения сектор, а по-скоро поддържане на конкуренция и отчетност.
На служителите може да бъде поставено изискването да работят в екипи с постоянен контрол - както вътрешен, така и външен - така че никой от тях да няма възможността да взима самостоятелни решения и съответно да се намесва в корупционните схеми. Обикновено е целесъобразно решенията да се разделят на отделни съставни части. В наръчника, издаден от правителството на Съединените щати, се препоръчва следното:
"Ключови задължения, като упълномощаване, одобряване и осчетоводяване на транзакции, издаване или приемане на активи, извършване на плащания, ревизиране или одитиране, следва да бъдат възлагани на различни служители, за да се намали рискът от загуби за правителството. Вътрешният контрол зависи до голяма степен от елиминирането на възможностите за скриване на грешки или нередности. Това на свой ред зависи от разпределението на работата по такъв начин, че никой да не контролира всички етапи от определена дейност или транзакция."

Където има желание, има и начин

Налице ли е твърдо намерение у ръководителите на конкретна държавна институция да редуцират корупционните практики, потенциалните възможности за действия в тази посока са разнообразни. Например предефинирането на целите или дейностите често пъти може да доведе до намаляване на корупцията. Целесъобразно е това да бъде приложено спрямо обществените поръчки.
При положение, че една държавна агенция се опитва да достави поръчкова стока или услуга, служителят й по доставките винаги е в затруднено положение да осигури конкурентна цена. Тези затруднения са благоприятен фактор за увеличаване на вероятността за подкупи и злоупотреби. Алтернативен вариант е агенцията да започне да доставя стандартна стока или услуга, чиято цена и доставчици са добре познати. Несъмнено стандартните артикули няма да са толкова полезни за организацията, колкото произведените по нестандартна спецификация, но в крайна сметка това може да се окаже по-добрият избор, ако промяната доведе до елиминиране на корупцията.
Друга насока за редуциране на корупционните нива е т.нар. вертикална интеграция. Приложима е като превантивно мероприятие против измами на корумпирани доставчици на държавни поръчки. Възможно решение за дадена агенция е тя да елиминира изцяло външните изпълнители, като започне да произвежда сама съответната стока, вместо да я купува. Това предефиниране на ролята на организацията, разбира се, има своята цена, но несъмнено ще спомогне за преодоляване на евентуални корупционни проблеми.
И пак

опираме до моралните стандарти

които следват властприлагащите (властимеещ е единствено суверенът) по високите нива на държавния мениджмънт. Безупречната репутация и почтеност на принципала има историческа легитимация като основна предпоставка за прочистването на организацията или държавата от корупция. Авторите на написания около 122 г. пр.н.е. в Китай трактат "Философите на Хуайнан" твърдят:
"Силата да постигне успех или да се провали зависи от самия управник. Ако мярката е вярна, то и гредата ще бъде права, и то не защото някой полага специални усилия, а благодарение на онова, което направлява рязането й. По същия начин, ако управникът е искрен и принципен, почтените служители ще служат под ръководството му, а мошениците ще се изпокрият, но ако управникът е безпринципен, разбойниците ще имат свобода на действие, а лоялните хора ще изпаднат в изолация."
Тогава основната дейност на високопоставените представители и на трите власти би била поетапното увеличаване на прониите им. Колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Само за тях.

* Във Византия - феодална форма на заплащане на висши чиновници чрез раздаване от държавата на области за тяхната издръжка
** Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България