Партиите печелят от омразата на протестите

Преди началото на новия политически сезон ДУМА търси различни гледни точки, опитва да провокира коментари, да чуе различни анализи, мнения, очаквания. Срещнахме се и с ДИМИТЪР ГРОНЕВ, който желае да бъде представен само с името си, за да го попитаме как изглежда политическата обстановка през неговите "очила". Предпоставката Гронев определи като интересна, защото политическата психология е "тясната" област на интересите му - без амбиции да разбира от политология и да предлага този тип анализи.

ПРОТЕСТИТЕ

Февруарските и летните протести са обединени от тезите, лозунгите, пропагандните клишета и практики. Протестите представляват коктейл от анархокомунизъм, маоизъм и троцкизъм - удивително повторение с 1968 г., вълненията във Франция. Казваше се така: "Нашето основно оръжие са паветата".
Дьо Гол сложи върху паветата тънък слой асфалт, който лесно се чупи. Остават паветата, хвърляме паветата, а под тях има пясък - ето ти плажа. Същото ни предложи и вторият протест у нас: "Хайде да плажуваме пред Народното събрание". 1968 г. - долу партиите, никоя партия не може да промени това гнило капиталистическо общество. Протестите тогава бяха дело на радикалната левица. Спомням си един от плакатите - гнилата капиталистическа Франция се подпира от няколко кегли, върху всяка са имената на партиите. Хвърляш топката, кеглите падат, гнилото капиталистическо общество го няма.
Другата прилика с Франция'68 е в липсата на официални водачи на протеста. Тогава говореха за хоризонтални структури. Спомням си Даниел Кон-Бендит (по-късно евродепутат -б.а.), който реално беше водачът на студентите във Франция, заобиколен от стотина журналисти, които искат интервю от него. А той казва: "Но, моля ви, аз не съм оторизиран от никого!" Аналогията със сегашната ситуация - правителството, партиите казват: "Елате да седнем на една маса да се уточним какво искате вие". Няма с кого да разговарят. В концепцията на тогавашните вълнения и на тези не влиза водене на преговори. Повторения и почти никаква оригиналност! Някой си е взел готовите схеми.

НОВИЯТ ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН

Може да се случи отново повторение със събитията във Франция. В схемите на вълненията тогава влизаше и т.нар. пропаганда на действието - един от основните принципи, на която стъпва ескалацията на провокациите. Идеята на онази радикална левица беше държавата да бъде провокирана да употреби насилие, на което трябва да се отговори с реципрочни действия, за да се "пробуди скритото съзнание на масите" и пр. От протеста на студентите - затова, че преместили факултета им по социология на няколкостотин метра, се стигна до 10-милионна политическа стачка срещу голистите. Дьо Гол разпусна Сената и Палатата на депутатите и насрочи предсрочни избори. В резултат на тези избори голистката партия спечели 73,8 от местата в парламента. Това е случилият се отговор на въпроса "Кой печели?". Очевидно печелят партиите, ако продължават протестите в този им вид с тези им техники.

ПАРТИИТЕ

В подобна на днешната ситуация всеки се стреми да извлече някакви ползи за себе си и ако има загуби, да ги минимализира. Ако това е възможно. Старите политически сили, които никакви ги няма, се опитаха да извлекат ползи с присъствието си. В репортажите виждаме познати физиономии на знакови фигури от годините на промените. Със самите лозунги "червени боклуци", "кой не скача е червен" и пр., се стремят да припомнят славното синьо минало и да съберат каквото е поостанало или да увлекат и децата си - най-общо младежта. Разбира се, без да възлагат кой знае какви надежди. Сега готвят един проект - Реформаторски блок. Може би по този начин се опитват да си възстановят или приобщят нещо от базата. Дали ще успеят е трудно да се каже.
От тези протести би трябвало да спечелят партиите. Някои припознаха левицата, особено от февруарските протести, въпреки че тя срамежливо се дърпаше настрана, опасявайки се, че могат да я упрекнат в нещо си. В това правителство, сполучливо донякъде, БСП се опитва да сложи акцент върху социалното. Малко е това, което се предлага, но пропагандно добре се прави, в съзвучие в поговорката "По-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на стряхата". Това казва "Не можем да решим всички проблеми, но ето, правим нещо - майчинските, пари за първокласници и пр.

ПОЛИТИЧЕСКАТА ПСИХОЛОГИЯ

Има един основен принцип в политическата психология и той е: "Омразата е най-силното обединяващо чувство", противно на християнския - за любовта, която събира, сплотява хората и т.н. Нищо подобно! Омразата е не само сплотяващо, но и структуроформиращо в определени случаи чувство, и оттам механизъм за създаване на структури. Как беше създаден СДС - по този начин. Помните картата с черепите, "мръсни боклуци", "в Сибир", имаше един, който искаше да опъва по оградите кожите на комунисти. Онзи ефрейтор с мустачките казваше: "Националсоциализмът трябва да получи и заслужи омразата на своите врагове." Това е идеята, да има психологически категории "ние" и "те". Колкото "те" са по-лоши, толкова, не само добри, но и сплотени сме "ние". Всяка партия, към която в достатъчна степен се проектира омраза по принцип печели. Прословутият образ на врага се изгражда с определени технологии. Всяка партия е мразена за нещо си - добрата пропаганда е тази, която може да се възползва от "тези са лоши" и "я да не говорите така за нас, защото ние сме добрите". Тази пропагандна битка се води непрекъснато с различен успех.
Политическата психология в общия случай противоречи на здравия разум, на житейския опит - в много случаи противоречи на формалната логика. Тя е интересна приложна наука. Когато кажа или напиша нещо всичко казват: "А, това не може да бъде!" Да де, ама става. Аз не съм го измислил, може би съм адаптирал, това са неща, които ги има в този клон на научното познание. Другото може да е хрумване, красиво говорене, но има установени неща, и така тръгна прозвището "червеният шаман" - Гронев нещо казал.

ДЕМОСКОПСКИТЕ ПРОУЧВАНИЯ

Когато социологическото проучване посочи, че ако изборите са днес победител е един кой си, се получава ефект, който американците наричат "вагон с бенд", руските колеги говорят за талига с баян. На всички им се иска да се пришият към победителите и то като го декларират шумно с цел някаква облага, кариерно израстване - ако не на мен, за децата и пр. Другият ефект е на т.н. безполезен, пропадащ глас. Социолозите казват "Много са готини твоите хора, но техният шанс е 0,4" с подтекст - защо ще си хабиш гласа. Много работеща пропаганда има на тази плоскост. Ако демоскопските изследвания са професионални и не се манипулират, произвеждат полезни ефекти, но те могат да бъдат и силно пропагандно оръжие. Тогава се внушават тенденции: "от избори на избори все по-малко граждани гласуват за левицата" - ето я пропагандата. Може да се направи в сравнителен план, той може да се "отреже". Всяка партия, която уважава себе си прави проучвания, което не означава, че тези данни се огласяват. Те са за вътрешна употреба, освен, когато нещо може да се изстреля ефектно и обикновено се организира като уж изтичане на информация по канали колкото щеш. Журналистиката също не е невинна.

ЛЯВОТО

Когато се говори за някакво "друго" ляво трябва да се знае откъде тръгнаха нещата през 1990 г. - след един прецизен анализ на политическия спектър. Според една от известните класификации спектърът е от 1 до 10, като едно е крайно ляво, а десет - крайно дясно, пет е центърът. Тогава БСП взе решение да се позиционира между 2 и 4. Мястото от 1 до 2 беше оставено за по-крайна, по-радикална левица. От 4 до 5, или така нареченото вляво от центъра, беше оставено за светлосините, СДС с тирета, само че те не влязоха в нито един парламент. Така БСП беше принудена да назове социалната си група Парламентарен съюз за социална демокрация, защото мястото между 4 и 5 се заема по традиция от клишето демокрация във всичките й разновидности. Много от хората, които напуснаха БСП тръгнаха да заемат това пространство.
Идват избори и като правило всеки се стреми да направи крачка вляво. Посланията на Първанов могат да се тълкуват като "Ей, я да си стоим там, където решихме през 1990 г." А и мястото между 1 и 2 е свободно. На Първанов бих му казал, че за да се направи ляв субект, за който той говори, кадри има, хора има, пари няма! А за да направиш какъвто и да е политически субект трябва да имаш пари. Дискусионните клубове са нещо добро - нека дискусия има, а не налагани мнения. В нашата партия е имало и едното и другото, но дори и в най-авторитарните години, наричани тоталитарни, решенията се взимаха чрез дискусия. Прословутият демократически централизъм означаваше дискусия и взимане на решение, което се изпълнява - от всички. Може да е имало извращения и пропуски, но никой не е бил срещу дискусията. Спомняме си официалното клише, никога генералният секретар не казваше аз, а нашата партия, ние в Политбюро се събрахме и решихме. Това впрочем е и един от упреците на Първанов - доколко справедлив или не не знам, тъй като доста дълго време не съм член на Висшия партиен съвет, сега наречен Национален съвет. Независимо от целите, които си поставят този или онзи, хубаво е нещата да се дискутират.
В централата на БСП имам много "нерегламентирани контакти", както сега е модерно да се говори, но не участвам с работни или групи за анализи и прогнози. Хубаво е човек да бъде, поне в собствените си очи, институция, не да прави богоугодни анализи, за да се харесат на определени хора. Никога не съм бил обективен, това не е позволено, а обективистичен, т. е. стремя се да бъда до истината, като правя и внушения с медийните си участия.

НАКЪДЕ ЛЕТИ БЪЛГАРИЯ?

Натам, накъдето е тръгнал светът. Не е в моята област. Чувствам се слаб да правя такива прогнози, заключения. Държа да кажа още нещо за протестите - хората са недоволни от модела, те не знаят как може да се промени, а дори някой "извънсистемен" да им каже, едва ли нещо може да се случи. Болно общество си избира болен лидер, не са еднозначни нещата.

С Димитър ГРОНЕВ се срещна Веселка ВЕНКОВА